Галерия

1

Както и да живее човек – добре или зле, щастливо или нещастно, той умира. Смъртта е единственото сигурно нещо в живота, но в същото време е много трудно да й се придаде образ и съдържание.

И все пак, има начин тя да бъде победена. А той, по думите на директора на Музея на Кикладското изкуство Николаос Стамболидис, е изкуството.

Смъртта и това, което я следва са темата на новата изложба на музея, която е последна част от трилогията „Любов – Здраве – Смърт” в Древна Гърция. „Отвъдното” се заема с една от най-големите мистерии, които занимават хората от векове – какво се случва с душата след смъртта на тялото.

Изложбата включва пет раздела. Първият е моментът на смъртта, вторият – погребалните обичаи, а останалите три представят три от представите за отвъдния свят. Първата е описаната в творчеството на Омир и други древни автори, втората – представата според орфичните мистерии и последната – начина, по който Платон е обрисувал отвъдното в много от творбите си и най-вече в „Държавата”.

120 експоната, събрани от гръцки и чуждестранни музеи водят посетителя в пътуването във вярванията на древните гърци относно ритуалите и съдбата на душата. Моментът на смъртта е представен в различни представителни за древногръцкото изкуство композиции като изображението на Ахил, който убива с копието си Пентесилия, като в същия момент се влюбва в нея или изображението на амфората на Ексикияс. Палмата е символ на отвъдното, оръжието, шлемът и щитът на воина са това, което ще го придружи, а тялото му, така както е наведен върху меча и купчината е обозначението на неговия край. На композициите личат отчетливо чувствата на героите, които са много и различни – милост, тъга, гняв, безнадеждност, решителност, съпротива.

Вторият раздел на изложбата представя траурните ритуали и церемонии от подготовката на мъртвеца до погребването или изгарянето му през организирането на траурната процесия. Изложени са съдове и предмети, свързани с измиването на тялото, както и такива, в които са били поставяни измитите с вино кости след кладата.

Златни маски, монети за преминаването на душата през река Ахерондас, венци и надгробни плочи са останалите експонати. Един от най-впечатлителните е колата, с която мъртвецът е бил откарван към гроба. На нея се виждат жените, които го оплакват, а душата е изобразена като птица и е поставена на покрива.

Разделът с Омировия ад включва композиции като отвличането на Персефона и сватбата й с Хадес, герои, които са слезли живи в подземния свят. Например Орфей, който отива да види Евридика. На една от композициите са представени Елисейските полета – един по-особен отвъден свят, където блаженстват душите на заслужилите.

В представата на древните гърци Смъртта (танатос в мъжки род на гръцки език – б.а.) и Сънят са братя, и то близнаци, заради приликата между вида на спящия и починалия човек. Един представителен за начина, по който са ги изобразявали експонат е голяма бронзова глава на Съня, пристигнала от Британския музей, за да участва в изложбата.

По думите на директора на музея, тя цели да заинтригува и привлече вниманието на посетителите към общочовешките теми за живота и смъртта, да потърсят и открият приликите и разликите в погребалните обичаи на хората, живели преди хиляди години. И в крайна сметка да разберат, че много от тях са оцелели до наши дни, а други, въпреки че са се променили, продължават да предизвикват същите чувства.