Галерия

1

Бохор, дядото на Моис, отваря магазин за дрехи на ъгъла на централните атински улици „Караискаки” и „Ерму”. „Дядо ми е бил шивач, но на времето хората нямали много пари и си купували дрехи втора ръка”, казва Моис. „Той преправял дрехи втора употреба и излагал стоката си всяка неделя на базара на площад „Абисиния”. Наоколо се  продавали антики, затова изразът „отивам на Юсурум” обозначава както битпазара, така и дюкяните за антики. Бохор имал седем деца в Атина. След смъртта му през 1887 най-големият му син Илиас разширил бизнеса и се превърнал в стълб на атинската еврейска общност. По-младият брат на Илиас - Ноа, бащата на Моис, се оженил за Мазалтов Хабиб, атинска еврейка, и решил да се възползва от множество възможности отворили се в Гърция след Балканските войни. Преместил в Солун, където отворил заедно с Авраам Нахмиас фирма за доставки на медицинско и болнично оборудване, но унищожителният пожар от 1917-та година изличил повече от половината еврейски квартали  в града, осуетил плановете му и го принудил да се върне обратно на улица „Ерму” в Атина, само че на номер 84.

На неотдавнашното събитие Моис Юсурум си спомня: „След като се върна от Солун баща ми отвори магазина си, заедно със съдружник – Спирос Курусис. През Първата световна война и особено след нея баща ми обикаляше всички места, където имаше войски на Съглашението – френски или британски – и закупуваше военни стоки – от палатки до униформи, донасяше ги обратно в Атина и ги продаваше.” Ноа Юсурум развил истински ловджийски нюх към на аукционите, пътувал от Франция до Египет, за да снабди със стока магазина си. През 1924-1925 той се натъква на „златна жила” - предмети от стария кралски дворец (понастоящем в него се намира гръцкият Парламент) след първоначалното обявяване на Гърция за република. Построява нова къща в квартала Тисио, недалеч от Акропола, и украсява балконите на втория етаж с Давидови звезди.

В Солун Ноа и съпругата му имали две деца – Исаак и Леон, и още четири в Атина, родени между 1920 и 1929. Моис бил най-големият, той и брат му Яковос се сражават в битката за Крит (май 1941) срещу германците, а след това се присъединяват към Националния освободителен фронт (ЕАМ) и участват в Съпротивата. „Другарите ми по оръжие не знаеха, че съм евреин”, разказва Моис, „тъй като използвах името Йоргос Газис, в случай, че бъда заловен като военнопленник.” След войната, децата на Ноа поемат в различни посоки: Моис става зъболекар, Исаак – строителен инженер, а Леон и Яковоос са в железарският бизнес и отварят магазин на ул. „Ерму”. Моис Юсурум е жив свидетел на една дълголетна семейна традиция, неразривно свързана с търговския живот на Атина, оставяйки диря в еврейската общност в града като дарител.