Една еврейска фамилия като градска реалия

14 Декември 2015 / 10:12:45 GRReporter

1663 прочитания

Здравка Михайлова

Историческият център на Атина крие множество скрити „съкровища”, които очакват своите откриватели. Една разходка в подножието на Акропола, в сърцето на Монастираки – минавайки през джамията на Дзистракис (1759) от османската епоха на едноименния площад, подслоняваща днес Музея на гръцкото народно изкуство и сбирка с керамично изкуство), античната гръцка и римска агора, Библиотеката на Адриан и др. - би ви отвела и до площад „Абисиния” (πλατεία Αβυσσινίας), където от 1910 година се намира атинският пазар на антики, известен като битпазар ”Юсурум” (Γιουσουρούμ). В многонационалната мозайка на това емблематично за гръцката столица място трудно се намират свободни валенции за ксенофобия: години наред различни етнически общности и религии са съжителствали там в хармония. Недалеч от църквата „Пантанаса”, (съвместяваща богослужения по католическия и православния ритуал), на улица „Мелидони” се намира и храмът на юдаизма – атинската синагога. На един от потомците на еврейската общност в града – Юсурум, е наречена атинска реалия, която и до днес е символ на мултиетнически „търговски” плурализъм.

Колоритните стоки, които могат да се видят и закупят от пазара днес.

Така както фамилията Модиано, е свързана с уникалното архитектурно наследство на Солун - нейното име носят покритият пазар - градските Хали, известен като „Безистен Модиано”, наречен на името на неговия създател инженера Ели Модиано, и Атина има своя градска легенда свързана с една еврейска фамилия - Юсурум. Историите за Атина и нейните жители нямат край. Много от тях са избледнели с течение на времето, други са запомнени откъслечно. Едно фамилно име обаче се е запазило във всекидневно обращение: на гръцки Юсурум (Yussuroum) е придобило значение на „пазар за антики” и е синоним на „битпазар”.

Журналистът Никос Ватопулос съобщава в атинския вестник „Катимерини”, че еврейската общност в Атина е организирала през октомври проява в чест на потомъка на фамилията, 95-годишния Моис Юсурум. Градина в синагогата на общността е била наречена на известния дарител и благодетел на общността, а събитието, проведено по инициатива на Еврейския музей в Атина, се превърна в повод да бъде хвърлена нова светлина върху историята на фамилията Юсурум.

Групова снимка на семействата Юсурум, Хабиб и Коен в атинския квартал Тисиο, около 1914. На задния ред са петте деца на Бохор Юсурум: Илиас (с мустаци и шапка), Хаим, Яковос, Мойсис, Ноа, със съпругите и децата им, трето поколение на семейството. В средата е жената на Ноа Мазалтов (по баща от рода Хабиб), с новородения Исаак на ръце.

Макар мнозина гърци да използват думата „Юсурум” (Γιουσουρούμ), когато говорят за атинския битпазар, малцина знаят, че тя води произхода си от това фамилно име, и особено от пазара на антики, създаден от неговия носител в еврейския квартал в центъра на Атина, разположен между площад „Агион Асоматон”, улиците „Сари” и „Ерму”. Моис Юсурум е потомък на стар търговски род с успешно присъствие и в Атина. Домът на фамилията Юсурум на ъгъла на централните улици „Караискаки” и „Ерму” се намира в търговското сърце на Атина, а някога подслонявал първия еврейски молитвен дом в атинската столица.

Като много сефарадски семейства в Гърция, и по-старите разклонения на фамилията Юсурум са пристигнали от Испания след експулсирането им от католическите крале Фернандо и Изабела през 1492 година. Най-напред Юсурум се установяват в Смирна (днешен Измир в Турция), тъй като Османската империя разтваря гостоприемно врати за прокудените от Иберийския полуостров еврейски общности. Значимият им принос в Османската империя и в държавите появили се след нейното разпадане се дължи преди всичко на вълната преселения от Иберийския полуостров към Леванта през петнайсети век.

След създаването на съвременната гръцка държава през деветнайсети век, един представител на фамилията Юсурум - Исаак, се преселва на остров Хиос през 1830 г., когато той все още е под османско владичество. Семейството се премества на егейския остров Китнос през 1860-та, а синът на Исаак - Бохор, по професия шивач, по-късно решава да се пресели в столицата на кралство Гърция, като се установява в Атина през 1863 г.