Галерия

1

На пръв поглед класическата музика изглежда като нещо внесено в Гърция отвън. Ценният архив на Атинската консерватория, който се съхранява в мазето на историческата сграда обаче разказва по свой начин историята на съвременната гръцка музика и разбива този мит.

Учредената през 1871 школа е най-старата и значима музикална институция в страната, а нейният богат архив крие много изненади дори за познавачите на жанра. А те показват само едно – че музикалният живот в Атина в първите десетилетия на 20-ти век не е отстъпвал по нищо от този в големите европейски столици.

Бележката на френския композитор Шарл Камий Сен – Санс, в която изразява възхищението си от оркестъра на консерваторията, както и фактът, че един от най-великите диригенти – Херберт фон Караян е ръководил същия този оркестър през 30-те години са само част от доказателствата за това.

В същото време от архива става ясно, че консерваторията е била учредена от атинското музикално - драматично дружество, за да е в полза на обикновените хора. „В края на 19-ти век голямата част от учениците в консерваторията са били деца на по-слаби социални слоеве. Били са деца на занаятчии, докато потомците на така нареченото добро общество са имали уроци в къщите си. Учредяването на консерваторията е било един ясен ход за разпространение на изкуството към по-широк кръг хора. Мощната буржоазна класа по онова време е имала пълното съзнание за своята роля и е подкрепяла музикалния живот с много смели жестове”, разказва председателят на управителния съвет на консерваторията Никос Цухлос.

Диригентът Димитрис Митропулос

В архива са открити и много интересни документи, като например едно писмо на ученици, написано през 1873, в което те молят ръководството да не затваря консерваторията през лятото, за да не бъдат прекъснати уроците. „Личи големият ентусиазъм не толкова от страна на заможните деца, които през лятото са имали възможността да отидат в скъпи курорти, колкото на децата на семейства със средни и ниски доходи”.

В друг случай и въпреки широко разпространения в края на 19-ти век антисемитизъм, една ученичка е изключена от консерваторията, защото обидила свой съученик – евреин. Интерес буди фактът, че независимо от политическия  консерватизъм на ръководството много от музикантите с леви убеждения са били приемани в Атинската консерватория. „Говорим за времето на Окупацията и последвалата я Гражданска война. В това кърваво време Микис Теодоракис, Алекос Ксенос и други са намирали „убежище” в нея. Защото са си казвали: „Комунисти са, лоши хора са, но все пак учат музика”. Консерваторията е предоставяла един своеобразен имунитет”.

Композиторът Микис Теодоракис

Днешното ръководство на Атинската консерватория обмисля създаването на Изследователски център, чийто предмет на дейност ще бъде изследването на гръцката класическа музика и оползотворяването на богатия архив. „Просто е скандално да имаме урната с пепелта на Митропулос и саморъчно написани бележки на Скалкотас, които просто стоят захвърлени някъде”, допълва Цухлос.

Архивът включва:

Написани на ръка протоколи от заседанията на управителния съвет на консерваторията от 1871 до днес, документи и правилника  за функциите й.

Годишните доклади за дейността, в които са описани имената на преподавателите, имената и оценките на учениците, имената на стипендиантите и програмите на музикалните представления (рецитали и оркестрови концерти).

Оперната дива Мария Калас

От данните на учениците е ясно кога са приети известни гръцки музиканти като Спирос Самарас, Димитрис Митропулос и Никос Скалкотас, световната оперна дива Мария Калас и световноизвестният композитор Микис Теодоракис.

Една голяма колекция от редки снимки от 19-ти век, книги по музика и партитури на гръцки композитори, някои от които са неизвестни или са смятани за изчезнали досега.