Галерия

1

Националната библиотека, Атинският университет и Атинската академия на науките не са най-известните, но със сигурност са емблематични за гръцката столица. Те представят едно различно архитектурно лице на всеизвестната с древните си паметници гръцка столица и й придават лек ренесансов вид.

Известните като „атинска неокласическа трилогия” сгради на улица Панепистимиу са дело на датския архитект и представител на неокласицизма Теофил Хансен. Сградата на университета се смята за дело на неговия брат Кристиан Хансен, но специалисти по история на изкуството са на мнение, че Теофил е взел голямо участие в изготвянето на проекта за нея.   

Неговият принос в създаването на новото лице на Атина след обявяването на Гърция за кралство през 1832 е представен в изложба със заглавие: „Гръцкият ренесанс: Архитектурата на Теофил Хансен” във фондацията за изящни изкуства и музика В§М Теохаракис в гръцката столица.

„Изразът „гръцки ренесанс” е негов. Той го използва въпреки факта, че тук не е имало възраждане през османския период на управление”, разказва Марилена Касимати – куратор на изложбата и специалист по история на изкуството в Националната галерия на Гърция.

Тя съдържа над 120 скици, нарисувани с моливи, акварелни бои и други материали, които представят проектите на работата на Хансен в Атина и Виена.

Теофил Хансен се ражда през 1813 и получава образованието си в Копенхаген. Той пристига в Атина през 1837 в нарушение на условията на стипендията, която е получил за да се обучи от известния германски архитект Карл Фридрих Шинкел. Теофил идва при своя брат Кристиан, който се намира в Гърция в качеството си на държавен служител на Австрия. Задачата на Кристиан и колегите му  била да участват във възстановяването на руините на Акропола и други древни храмове.

„Благодарение на скиците и рисунките на Кристиан придобиваме представа за начина, по който са изглеждали древните паметници по онова време, както и за заобикалящото ги пространство. Така можем да видим джамията в Партенона, която по-късно е била съборена, както и храма на Свети Георги в древния храм Тисио”, посочва Касимати. По-късно Теофил използва много от детайлите, които все още пазят оригиналните си цветове при украсата на сградите, които проектира. Храмът Ерехтейон от Акропола е послужил за модел при издигането на Атинската академия.

Първата работа на 29-годишния тогава Хансен е била къщата на заможния атинянин Антониос Димитриу. Тя е била построена на ъгъла срещу сградата на днешния гръцки парламент, която по онова време е била кралският дворец. Къщата не е запазена. Днес на нейното място се намира където днес се намира хотелът „Мегали Вретания” („Великобритания”), като архитектите все пак са запазили голяма част от детайлите на работата на Хансен. Според кураторите на изложбата негово дело е и оформянето на площад Синтагма на две нива.

Следващата му работа е Националната обсерватория. Тя, както и повечето от останалите публични сгради е била финансирана от Георгиос Синас - основател на една от най-заможните банкерски фамилии в Европа по онова време.

Какво е наложило създаването на обсерватория при условие, че от Атина са липсвали далеч по-необходими сгради? „Първо, за да се определи времето, което до тогава е било възприемано по много относителен начин. И второ, за да се правят метеорологични прогнози в помощ на корабоплаването, тъй като се е смятало, че именно то ще даде тласък на гръцката икономика”.

Следват проектът за католическия храм „Свети Дионисий Ареопагит” и Атинската академия на науките, която е изградена по идеята на Синас да възстанови Платоновата академия от древността. Сградата е единствената изградена изцяло от мрамор. „Мраморът е от кариерите в планината Пендели, които отварят за първи път след построяването на Акропола”, разказва Касимати.

Според нея трилогията може да се разглежда като пенталогия заедно с католическия храм и съседната на него офталмологична клиника. Тя също се смята за дело на Кристиан Хансен, но както посочва Марилена Касимати, „много рядко в историята на изкуството срещаме архитекти, които да са създали само една значима сграда. Предположението ми е, че Теофил му е помогнал много и в този проект”.

Интересен е фактът, че Хансен работи паралелно в Атина и Виена. Това е възможно благодарение на доброто му сътрудничество с неговия ученик Ернст Зилер, който е контролирал изпълнението на няколко негови проекти в гръцката столица.

Хансен е един от най-изтъкнатите представители на неокласицизма и това личи във всички негови творби. Сградата на Австрийския парламент остава и до днес една от най-големите забележителности на Виена и практически е почти идентична с Атинската библиотека. За него хармонията и съответствието на всички елементи са били от изключително значение.

Концертната зала на любителите на музиката във Виена, където по традиция се провежда новогодишният концерт на Виенската филхармония също е дело на Теофил Хансен. Той  автор и на вътрешната декорация до най-малките подробности.

В Златната зала, където се проведе тазгодишният концерт впечатляват златните фигури на кариатидите, вдъхновени от Древна Гърция.