Галерия

1

Атинското биенале извади на светло един дълго пренебрегван проблем – този за неокласическите сгради в центъра на Атина, и главно около площад Омония, които са изоставени. Под ръководството на архитекта Фанис Кафандарис се осъществява проектът Speleo, чиято цел е откриването и картографирането им. Целта е да започне публична дискусия за съдбата на празните сгради.

Началото е при сградата Бакио, бивш хотел, построен в края на 19 век от Йоанис Бакас. Тя е пример за архитектурата на саксонския архитект Ернст Цилер. Следите на величавото минало са все още видими, както и тези на тъжното настояще – с напуканите и отлепени гипсови елементи.

Недалеч от Бакио се намират една друга неокласическа сграда – „Александър Велики”, също празна, с меланхолични псевдо-кариатиди, както пустият Мирови съд, хотелите Fashion House Hotel, La Mirage, бившият хотел Екселсиор и палатата Андрикиди.

В посока към улиците Панепистимиу и Стадиу, в началото на улиците Темистоклеус и Емануил Бенаки, на ул. Атинас до Софоклеус, на площадите Ватис  и Дикеосини, броят  на празните сгради се увеличава непрекъснато. До момента са изброени поне 70 такива, а нещата стават още по-депресиращи, ако се вземе предвид и голямата им площ. Сгради-призраци, не някъде другаде, а в географския център на Атина, в тъжния район на Омония.

„Тъгата е вътрешно състояние. Предпочитам думата безпокойство, с отрицателно или положително значение. Безпокойство за промените в града, в който живеем”, казва Кафандарис. Неговата дисертация е посветена на промените в градската мрежа около Омония.  

Дерегулацията на центъра

Дерегулацията на центъра остави след себе си много чувствително равновесие, чието нарушаване беше ускорено от съвременните икономически условия. Фирми и институции предпочитат да се преместят или затварят изобщо, търговията на едро и дребно е силно засегната и всичко това, в съчетание с рецесията, води до опразването на сградите, казва още Кафандарис.

Сгради, оставени на съдбата им

Много е трудно да не се използва думата „изоставяне”, когато се говори за положението в центъра.

„Когато се описва една сграда като изоставена, това означава, че някой я е оставил на съдбата й. Това може да важи за някои стари сгради – с много наследници, невъзможност да бъдат използвани, смесен режим на закрила от институциите. Определението „функционално неактивна”, или по-свободното „в изчакване” са по-правилни. Много от тези сгради принадлежат на държавни или частни агенции и институции. Центърът не може да бъде определян като „празен”, както често става. Но миналата му динамика е променена. Логично е , градът се движи. Ако нещо предизвиква тъга, това е отказът да се признае дълбочината на трансформацията на центъра”,  казва архитектът.

Случаят на Бакио

Сградата, в която се проведе Атинското биенале, приключило на 29 ноември, принадлежи на Фондация Бакио, чиято собственост е и „Александър Велики”. Филипос Драгумис от Фондацията казва: „От последното им използване през 1993, няма търсене за сградите. Търсихме инвеститор, но това се оказа невъзможно заради положението на Омония, а по-късно и заради икономическата криза. Междувременно средствата на фондацията се свиха, защото бяха в акции от Националната банка и Банката на Гърция според завещанието на Бакас. Затова решихме, че най-доброто решение е да ги предоставим на Атинската община, за да бъдат включени в програма ЕСПА. Това обаче не стана, защото бяха пропуснати сроковете за финансиране. Сметнахме, че е по-добре да ги отворим, дори и частично, за различни дейности като Биеналето, и да ги поправяме лека-полека, без да чакаме голяма инвестиция. Вече има търсене за различни артистични изяви и в „Александър Велики”. Такива изяви като Биеналето допринасят за съживяването на района”.