Галерия

1

По същество „педомазома” по време на Гръцката гражданска война обозначава преместването на 25 – 30 000 деца от различни региони в северна Гърция (регионите на Епир и Македония) към страните от социалистическия блок. Според Комунистическата партия на Гърция изпращането на децата е било извършено с цел те да бъдат защитени от войната, тъй като са живеели в райони, където са се водели военни действия. Според позицията на тогавашното гръцко правителство принудителното изпращане на децата без съгласието на техните родители в страните от Източна Европа е станало, за да бъдат използвани като „нови еничари”, тоест те да действат срещу страната, от която произхождат.

Не е правилно да се каже, че истината се намира в средата на тези две пропаганди. Но поне в моето съзнание не съществува никакво съмнение, че в ядрото си явлението „педомазома” е имало логиката на обслужване на военни нужди. Поради липса на достатъчен брой бойци Демократичната партия на Гърция е мобилизирала масово и жени. По онова време обаче младите жени в земеделските региони обикновено са били омъжени и са имали деца. Това практически е правело невъзможно участието им във военните действия, тъй като е стоял въпросът кой ще се грижи за децата им. Така че преместването на децата първоначално е свързано с липсата на резерви на Демократичната армия. След изпращането на децата както майките, така и бащите са могли да се бият на страната на комунистите, без да са загрижени за отглеждането на децата си, ако можем да се изразим по този начин.

Вторият въпрос е, че след изпращането си в социалистическите държави децата са били поставени в позицията на заложници. Тоест за родителите вече е било трудно дори и да помислят да дезертират към правителствената войска, след като децата им са се намирали от другата страна на границата.

Било ли е доброволно изпращането на децата? И да, и не. Имало е случаи, в които родителите са дали съгласието си и други, при които те не са искали и изпращането на децата е било извършено по принудителен начин.

Дали всички родители са били партизани? Много от тях са били, други – не. Но и много от тези, които са участвали в партизанските отряди са били мобилизирани по насилствен начин. Тоест, те са били бойци в Демократичната армия на Гърция, но не по свое желание. Така че фактът, че даден родител е бил партизанин не означава, че той е станал такъв доброволно, както и че изпращането на детето му в страните от Източния блок е станало с неговото съгласие.

Добро ли е било отношението към децата в социалистическите държави? Отговорът е: категорично да. Това важи за почти всички социалистически страни, разбира се в зависимост от техните икономически възможности.  Особено в страни като Чехословакия и Унгария, където жизненото равнище е било по-високо от това в разрушената по онова време Гърция отношението към децата е било изключително добро.

Дали целта е била децата да сменят усещането си за национална принадлежност? Не. Що се отнася до приетия от Комунистическата партия на Гърция начин на обучение, децата са учили в гръцки училища. Разбира се, под идеологическата хегемония на комунизма.

Казвам всичко това, за да стигна до извода, че без съмнение говорим за война на пропаганда за изключително деликатния за гръцкото общество въпрос за децата. От само себе си фактът за преместването на деца от гръцка на чужда територия е шокиращ за общественото мнение. Той шокира още повече, ако се вземе предвид, че действително част от децата са заминали без съгласието на родителите си, въпреки че не знаем какъв е бил техният точен брой. Дори и само това е достатъчно, за да станат ясни мащабите на проблема.

От друга страна не съществува съмнение, че за много от децата условията на живот в страните – приемници и преди всичко в Унгария и Чехословакия  са били много по-добри от тези в техните села. Но това е тема на друг разговор.

Другата голяма дискусия засяга преместването на деца в „градовете за деца”, учредени от тогавашната кралица на Гърция Фредерика. Без съмнение то също е протекло за постигането на почти същите политическо-военни цели. От една страна, за да не се притесняват воюващите в гръцката войска родители да не се притесняват, че децата им може да бъдат изпратени в социалистическите страни и от друга – да бъдат обезлюдени районите, където са се провеждали военни операции и места, на които Демократичната армия е провеждала мобилизации.

С това искам да кажа, че въпросът с децата е бил преди всичко военен и в по-малка степен хуманитарен. В пропагандите на противниците обаче той е придобил други мащаби.

Сред тези деца е имало и такива, които гръцката история определя като „славофонни”. Какво се крие зад този термин?

Приетите от Комунистическата партия на Гърция по онова време термини „славофонни” и „славомакедонци” се отнасят до общности, които са се намирали предимно в централна и западна Македония (най-вече в районите на Пела, Флорина и Кастория). Това са били християнски общности, чиито членове са използвали славянски език, за който все още се спори дали е бил български или македонски или нещо средно между тях. Тези общности, които по онова време са били смятани от много анализатори за национално малцинство в голяма степен  са се присъединили към  или са подкрепили Демократичната армия на Гърция доброволно, принудително или, защото са видели в това някакво решение.

Много голям брой славофонни деца са били преместени предимно в Народна република Македония. Впоследствие техните родители също са заминали и са се установили там.