Галерия

1

Гръцката Гражданска война завършва през август 1949 с капитулация на Демократичната армия на Гърция – военното звено на Гръцката комунистическа партия. 66 години по-късно дискусията за причините, възбудили военния конфликт и неговите последствия продължават да провокират много разпалени дискусии сред гръцките историци и общество. А и не само сред тях, тъй като според част от изследователите конфликтът поставя началото на Студената война.

Наскоро в Атина бе представено най- новото изследване по темата със заглавие „Страсти на Гражданската война” и автори политолога от Йейлския университет Статис Каливас и социолога от Македонския университет в Солун Никос Марандзидис.

Показателен за интереса на публиката към случилите се в периода от края на окупацията на Гърция през 1944 до края на Гражданската война през 1949 събития е фактът, че по време на представянето на книгата залата беше препълнена.

В интервю за GRReporter  Никос Марандзидис разказва за намесата на България и останалите социалистически държави в Гръцката гражданска война, за принудителното мобилизиране на бойци и тактиката на изпращане на децата им зад Желязната завеса.

Г-н Марандзидис, каква е ролята на Народна република България в Гръцката гражданска война?

Намесата на Народна република България в Гръцката гражданска война е била особено голяма. Тя се е изразила в разнообразна подкрепа към Демократичната армия на Гърция, тоест към гръцките комунисти – партизани в периода 1946 – 1949. От една страна помощта е била материална. България е предоставила помощи от всякакъв вид – въоръжение, дрехи, храни и пр. От друга страна във военни поделения на нейна територия са се обучавали гръцки партизани. Тя също е предоставяла медицински материали, лечение в болници на партизани и т.н. В края на Гръцката гражданска война България е приела на територията си няколко хиляди гръцки партизани и други, наречени по онова време гръцки политически имигранти. Част от тези хора живяха в България под този статут в продължение на няколко десетки години. Повечето се върнаха в Гърция през 70-те и 80-те години на 20-ти век, а други – след края на Студената война.

Как геополитическите различия между Сталин и Тито влияят на развоя на военния конфликт?

В резултат на конфликта между Сталин и Тито изпращането на помощ към гръцките партизани от страна на Югославия постепенно е престанало. В същото време се е засилил притокът на помощи от другите социалистически страни  - Албания, България, Румъния и най-вече от страна на страните от централна Европа – Полша, Унгария, Чехословакия. Помощта от страна на Коминформ се е увеличила именно, за да се покрие загубената помощ от Югославия. Този въпрос се е превърнал в нещо като конфликт между Коминформ и Югославия за „спечелването” на гръцките партизани.

В обобщение можем да кажем, че през 1948 количеството на изпратената от страните-членки на Коминформ в резултат на призива на СССР помощ се е увеличило. Единственото, което се е променило е каналът, по който тя е достигала до гръцките комунисти. Вместо през Югославия тя е била доставяна през Албания и, разбира се, през България в района на Източна Македония и Тракия.

Кога престава предоставянето на помощ към гръцките комунисти от страна на комунистическите държави?

Това става на различни етапи. През януари 1949, след неуспешната за Демократичната армия на Гърция битка за Флорина Сталин започва да разбира, че тази война няма да завърши в полза на гръцките комунисти. Освен това разбира, че съществува риск тя да заплаши и Албания, заради намесата на страната в конфликта, понеже е територията, на която е била разтоварвана помощта за гръцките комунисти. По-конкретно помощта е пристигала с кораби от пристанището в Гданск до албанското пристанище Дуръс и след това е била доставяна на партизаните през гръцко-албанската граница. Тъй като Албания е имала обща граница само с Югославия и Гърция, веднага след конфликта си с Тито Сталин е усетил, че опасността от раздробяване на страната е  много голяма, защото тя вече е граничила само с две неприятелски настроени държави. В началото на пролетта на 1949 Сталин е решил да приключи с този въпрос. Твърди се, че тогава е изрекъл прословутата фраза „свернуть” пред лидера на гръцките комунисти Никос Захариадис. След това за известно време изпращането на помощ към комунистите е престанало. Няколко седмици по-късно то е било подновено, за да спре окончателно през август – септември 1949, когато и последните големи части на Демократичната армия на Гърция напускат територията на страната. Говоря за отрядите на 7-ма дивизия, които са се намирали в Източна Македония. Те са останали на гръцка територия до ноември 1949, три месеца след капитулацията през август и след това са се изтеглили в България.

Какво води до историческото явление, известно с термина „педомазома” и каква е идеологическата му натовареност?

„Педомазома” е термин, който продължава да предизвиква поредица от дискусии. Свързан е с епохата на Османската империя  в Гърция, когато с този термин се е обозначавало вземането на деца от християнски семейства с цел да бъдат обучени и включени в еничарския корпус. В резултат на това терминът е натоварен с тежко и негативно значение.