Плащеницата, в която са били костите на цар Самуил, открити от гръцкия археолог Николаос Муцопулос през 1969
Върховият момент от посещението на Вселенския патриарх Вартоломей в София в началото на миналата седмица бе удостояването му с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ от президента Росен Плевнелиев. И точно по време на тази церемония Вартоломей изненада всички. Той поиска от Плевнелиев България да върне църковните ценности и реликви, заграбени по време на Първата световна война от българската армия от манастири в Северна Гърция. «Окончателното зарастване на тази рана, която все още стои отворена, би представлявало исторически момент в президентския Ви мандат и би отворила нова златна страница в отношенията на България със съседните православни народи и обединена Европа», заяви Вартоломей предизвиквайки неловкост у българския президент и останалите присъстващи на церемонията. Отговорът дойде от непредвидимия министър-председател Бойко Борисов, който за пръв път официално заяви, че «България в никакъв случай не трябва да връща тези реликви».
Така бе добавена още една страница към сагата около връщането на византийските икони, уникалните църковни ръкописи, книги и утвар, съхранявани в Музея на София. Тази сага продължава вече десетилетия. Началото ѝ бе поставено от Константинос Караманлис в качеството му на премиер на Гърция и неговият приятел Тодор Живков, и продължава и до днес. Българите искат гърците да им върнат костите на цар Самуил, открити в Преспа от професор Николаос Муцопулос от Солунския университет „Аристотел“, а гърците искат в замяна откраднатите църковни съкровища. „Пазарлъкът“ е сериозен, като миналата година двете страни стигат много близо до решение, „призраците“ от историята обаче попречиха на размяната.
Чествания
Това става през 2014, годината, когато България чества навършването на 1 000 години от смъртта на цар Самуил, след разгрома на неговите войски през 1014 г. при село Ключ, и погребването му в Преспа. Там през 1969 по време на разкопки в базиликата „Св. Ахилий“ на островчето Мала Преспа Николаос Муцопулос открива кости, завити в плащаница. Гръцкият археолог смята, а след това го потвърждават и български специалисти, изследвали костите, че те принадлежат на великия български владетел.
По повод честването на важния юбилей българите искат плащаницата и костите да пристигнат в България и притискат гръцката страна да им ги предостави, но без да дадат убедителни гаранции, че в замяна ще върнат църковните реликви.
Атина няма нищо против тази размяна, но не ѝ харесват честванията, планирани от българите в Преспа, с издигането на статуи, мраморни кръстове, патриаршески литургии, в присъствието на политическото и държавно ръководство на страната, и не позволява мероприятията да бъдат проведени. Неизречената причина е, че гръцката страна не иска по никакъв начин Преспа да се превърне в място, трайно свързвано с българския национализъм и съответно оспорване на гръцката идентичност в района. «Колелото на историята се върти», заявява пред вестник „Катимерини“ дипломат, изразил подобни страхове. Въпреки това вратата на преговорите не е затворена, нито пък Атина и София имат намерение да нарушат отличните си двустранни отношения по въпроса. Разговорите продължават със засилени темпове, тъй като българите бързат да постигнат резултат до честванията, като преговорите се пренасят в Кардиф, Уелс и Баку, Азербайджан.
Разговорите с Андонис Самарас
Тогавашният гръцки премиер Андонис Самарас и българският президент Росен Плевнелиев разговарят в Кардиф, в рамките на срещата на върха на НАТО, като гръцкият министър-председател уточнява пред българския президент, че честванията не могат да се проведат в Преспа. Разговорите между двамата продължават и в самолета на Самарас по време на пътуването им за Баку, където участват във форум, посветен на енергетиката. Двамата държавни мъже постигат съгласие Росен Плевнелиев да се поклони пред костите и плащаницата в Археологическия музей в Солун, като един символичен жест, а диалогът да продължи на ниво делегации, в които от българска страна начело е посланикът на България в Рим, а от гръцка – главният секретар на министерството на културата Лина Мендони.
Когато обаче Лина Мендони отива в София през октомври 2014, по време на срещите си тя установява, че съществуват силни центрове, противопоставящи се на връщането на реликвите, които изглежда не се съобразяват с политическата воля на управляващите, и то на най-високо ниво. Лина Мендони дори казала на свои сътрудници, че високопоставен ръководител в областта на археологията, със силно влияние върху българската духовна и политическа класа, се изказал пред нея много грубо за дипломати, участвали в преговорите, дори за самия президент на страната, заявявайки ясно, че «няма да вземете нищо».
Ясно е, че българският национализъм не иска да върне реликвите, защото това би разбило на пух и прах неговата версия, а именно, че тези ценности не са откраднати, тъй като армията ги е взела от църкви, намиращи се на българска територия, за каквато смятат източна Македония и Тракия, и ги е занесла в София, за да ги спаси.
Някъде по това време – октомври 2014 – преговорите са замразени, тъй като в Гърция са обявени предсрочни избори, а новото правителство не показва особен интерес към въпроса. Остава църковният път, който обаче също си има своите проблеми. Бойко Борисов изключи вероятността да се превърне във «втори Петър Стоянов» и да стане човекът, върнал църковните ценности, както бе направил преди време бившият президент на страната. Припомняме, че през 1998 Петър Стоянов връща на Зографския манастир оригинала на „История славянобългарска“, открадната през 80-те години на миналия век от агенти на ДС.