Галерия

1

Върховият момент от посещението на Вселенския патриарх Вартоломей в София в началото на миналата седмица бе удостояването му с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ от президента Росен Плевнелиев. И точно по време на тази церемония Вартоломей изненада всички. Той поиска от Плевнелиев България да върне църковните ценности и реликви, заграбени по време на Първата световна война от българската армия от манастири в Северна Гърция. «Окончателното зарастване на тази рана, която все още стои отворена, би представлявало исторически момент в президентския Ви мандат и би отворила нова златна страница в отношенията на България със съседните православни народи и обединена Европа», заяви Вартоломей предизвиквайки неловкост у българския президент и останалите присъстващи на церемонията. Отговорът дойде от непредвидимия министър-председател Бойко Борисов, който за пръв път официално заяви, че «България в никакъв случай не трябва да връща тези реликви».

Така бе добавена още една страница към сагата около връщането на византийските икони, уникалните църковни ръкописи, книги и утвар, съхранявани в Музея на София. Тази сага продължава вече десетилетия. Началото ѝ бе поставено от Константинос Караманлис в качеството му на премиер на Гърция и неговият приятел Тодор Живков, и продължава и до днес. Българите искат гърците да им върнат костите на цар Самуил, открити в Преспа от професор Николаос Муцопулос от Солунския университет „Аристотел“, а гърците искат в замяна откраднатите църковни съкровища. „Пазарлъкът“ е сериозен, като миналата година двете страни стигат много близо до решение, „призраците“ от историята обаче попречиха на размяната.

Чествания

Това става през 2014, годината, когато България чества навършването на 1 000 години от смъртта на цар Самуил, след разгрома на неговите войски през 1014 г. при село Ключ, и погребването му в Преспа. Там през 1969 по време на разкопки в базиликата „Св. Ахилий“ на островчето Мала Преспа Николаос Муцопулос открива кости, завити в плащаница. Гръцкият археолог смята, а след това го потвърждават и български специалисти, изследвали костите, че те принадлежат на великия български владетел.

По повод честването на важния юбилей българите искат плащаницата и костите да пристигнат в България и притискат гръцката страна да им ги предостави, но без да дадат убедителни гаранции, че в замяна ще върнат църковните реликви.

Атина няма нищо против тази размяна, но не ѝ харесват честванията, планирани от българите в Преспа, с издигането на статуи, мраморни кръстове, патриаршески литургии, в присъствието на политическото и държавно ръководство на страната, и не позволява мероприятията да бъдат проведени.  Неизречената причина е, че гръцката страна не иска по никакъв начин Преспа да се превърне в място, трайно свързвано с българския национализъм и съответно оспорване на гръцката идентичност в района. «Колелото на историята се върти», заявява пред вестник „Катимерини“ дипломат, изразил подобни страхове. Въпреки това вратата на преговорите не е  затворена, нито пък Атина и София имат намерение да нарушат отличните си двустранни отношения по въпроса. Разговорите продължават със засилени темпове, тъй като българите бързат да постигнат резултат до честванията, като преговорите се пренасят в Кардиф, Уелс и Баку, Азербайджан.

Разговорите с Андонис Самарас

Тогавашният гръцки премиер Андонис Самарас и българският президент Росен Плевнелиев разговарят в Кардиф, в рамките на срещата на върха на НАТО, като гръцкият министър-председател уточнява пред българския президент, че честванията не могат да се проведат в Преспа. Разговорите между двамата продължават и в самолета на Самарас по време на пътуването им за Баку, където участват във форум, посветен на енергетиката. Двамата държавни мъже постигат съгласие Росен Плевнелиев да се поклони пред костите и плащаницата в Археологическия музей в Солун, като един символичен жест, а диалогът да продължи на ниво делегации, в които от българска страна начело е посланикът на България в Рим, а от гръцка – главният секретар на министерството на културата Лина Мендони.

Когато обаче Лина Мендони отива в София през октомври 2014, по време на срещите си тя установява, че съществуват силни центрове, противопоставящи се на връщането на реликвите, които изглежда не се съобразяват с политическата воля на управляващите, и то на най-високо ниво. Лина Мендони дори казала на свои сътрудници, че високопоставен ръководител в областта на археологията, със силно влияние върху българската духовна и политическа класа, се изказал пред нея много грубо за дипломати, участвали в преговорите, дори за самия президент на страната, заявявайки ясно, че «няма да вземете нищо».

Ясно е, че българският национализъм не иска да върне реликвите, защото това би разбило на пух и прах неговата версия, а именно, че тези ценности не са откраднати, тъй като армията ги е взела от църкви, намиращи се на българска територия, за каквато смятат източна Македония и Тракия, и ги е занесла в София, за да ги спаси.