Галерия

1

Мъж и жена лежат прегърнати под земята близо 6 000 години. Това много рядко срещано двойно погребение излиза на бял свят по време на миналогодишните разкопки в местността Ксангунаки, която се намира близо до пещерата Алепотрипа, Дирос, на полуостров Пелопонес.

Съобщението за откритието съвпада случайно с утрешния ден на влюбените, доказвайки, че любовта е толкова стара, колкото и човешките общества.

Погребението на прегърнатата двойка не е единствената находка. Заедно с нея е открито второ непокътнато погребение на млади мъж и жена в особено свита поза, свързани с пречупени върхове на стрели.

Едновременните двойни погребения не са често явление, нито пък често срещана археологическа находка. Освен това двойните погребения на прегърнати хора са изключително редки, като това в Дирос е едно от най-древните в света. Датирано е чрез радиовъглерод около 3 800 пр.н.е., а ДНК-анализ на костите доказа, че става въпрос за мъж и жена.

Технологията

Научният екип извършва анализа с помощта на най-напреднала техника, за да даде убедителни отговори първо на собствените си въпроси.

Както се посочва в бюлетин на министерството на културата, в пластове от късния неолит (4 200 до 3 800 пр.н.е.) е открито също така непокътнато погребение на дете в съд, както и погребение на ембрион.

Петгодишната програма, приключила през 2014, е осъществена под ръководството на д-р Йоргос Папатанасопулос от научен екип към Службата по палеоантропология и спелеология на Южна Гърция в сътрудничество с гръцки и чуждестранни учени.

Ново датиране и специални анализи разшириха значително периода на използване на пещерата от най-ранния до късния неолит (6 000-3 200 пр.н.е.) и потвърдиха продължителното ѝ функциониране като място за живеене и извършване на погребения.

В пластовете пръст е открита също костница с диаметър 4 метра, оградена от недялани камъни, и с под, покрит с дребни камъчета. Голямо количество останки от човешки скелети, принадлежали на десетки хора, е събрано от пода на костницата заедно с характерни находки от микенската епоха, като керамика, мъниста, сечиво. Това място за вторично погребване на десетки хора е единствено по рода си през цялата микенска епоха.

Двете двойни погребения са открити заедно с други находки – керамика, мъниста и сечиво.

Предварителното им проучване показва, че това са вторични погребения, т.е. костите са били пренесени в Ксангунаки от първоначалното място, където са били погребани мъртъвците. Следва да се отбележи, че в района на пещерата не са открити останки от селища от микенската епоха, въпреки системно извършваните проучвания.

Най-близкото селище от тази епоха се намира в Агиос Василиос, на минимум 40 км от Алепотрипа. Продължаването на проучването ще помогне за изясняването на тези въпроси. Засега, както казват специалистите, извършващи разкопките, със сигурност можем да предположим, че в продължение на хилядолетия в колективната памет на жителите районът на пещерата е служил за място, където те са погребвали своите мъртъвци.

В миналото в района на Ксангунаки са откривани и части от други погребения от неолита, на възрастни и деца, които не са били премествани от друго място. Програмата «Разкопки и проучвания в Дирос» има за цел пресъздаването на средата от праисторическата епоха в западна Мани след края на плейстоцена и взаимодействието ѝ с появата на човека, както и осъществяването на системно проучване в района на залива Дирос.

Историята на Алепотрипа – случайното откритие и впечатляващите находки

Пещерата Алепотрипа, чието проучване започва през 1970 от Йоргос Папатанасопулос, е била обитавана през неолита (6 000 - 3 000 пр.н.е.), като са открити хиляди находки – керамика, каменни и костни сечива, накити, както и човешки и животински кости. Най-интересните от тях са изложени в местния музей.

Тя се намира в залива Дирос, на 220 м. източно от пещерата Влихада и на около 20 метра над морското равнище. Открита е случайно от семейство Петрохилу през 1958 и е една от най-големите и значими пещери в района на Мани. Алепотрипа е дълга пещера с просторни зали и множество коридори с обща дължина 280 метра. В дъното на най-голямата зала има езеро с чиста питейна вода.

От Италия до Иран

Макар и рядко срещани, при разкопки в различни части на света са откривани скелетите и на други двойки, погребани прегърнати. В продължение на 6 000 години двама млади влюбени остават скрити от света, притиснати във вечна прегръдка. Това са „любовниците от Валдаро“, малко селце близо до италианския град Мадова. Там са открити два човешки скелета, прегърнати и обърнати с лице един към друг.

През 2006 в Модена са открити други два прегърнати скелета на мъж и жена от римската епоха.

В Хасанли, Иран, през 1972 са открити два скелета на мъж и жена, които се целуват. Датирани са около 800 пр.н.е., т.е. 2 814 години по-рано. Говори се, че са умрели заедно и са се целунали, за да покажат, че любовта е вечна.