Галерия

1

Миналата година беше Амфиполи, тази година в центъра на научното внимание отново се оказва Вергина. Нови публикации с аргументи и контрааргументи, които дават отговор на въпроса или отхвърлят схващането за това коя е гробницата на Филип Македонски в комплекса Мегали Тумба (Голямата могила) в древния град Егес, разбуниха научната общност и то в разгара на най-горещата политическа и икономическа криза в Гърция. Повод за това е публикуваното неотдавна в списание Ρroceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) изследване на палеоантрополозите Андонис Барциокас и Хуан Луис Арсуага (Juan Luis Arsuaga), представящо изводите от анализите на скелетния материал от първата гробница в царския погребален комплекс. Вчера обаче гръцкото министерство на културата публикува обширен доклад, в който Археологическата служба оспорва тази теория с редица исторически данни и находки от разкопки.

В новото проучване, извършено в Лабораторията по антропология на Катедрата по история и етнология на Тракийския университет „Демокрит“, е формулирано схващането, че останките от мъжки скелет принадлежат на Филип Македонски, докато останките от женски и бебешки скелет принадлежат на последната съпруга на македонския цар Клеопатра и нейната дъщеря Европи. Според доклада на министерството на културата, това мнение «е било предлагано и по-рано от историка Eugene Borza, но не е било прието от научната общност».

Проучването на Тракийския университет стига до извода, че Филип Македонски е погребан в първата гробница, отхвърляйки мнението на Манолис Андроникос, според когото Филип Македонски е погребан във втората гробница. Същевременно третата гробница е призната единодушно за гробница на Александър IV, син на Александър Велики и Роксана.

Пред вестник „Катимерини“ Андонис Барциокас посочва, че «антропологичните данни определят със сигурност хронологията на гробницата, а палеопатологичното изследване показва, че костта с дупка в коляното принадлежи на Филип Македонски. Данните потвърждават напълно историческите сведения, тъй като три години преди смъртта си (336 пр.н.е.) македонският владетел е бил ранен с копие. Вече съществуват неопровержими доказателства, че първата гробница принадлежи на Филип Македонски, неговата съпруга Клеопатра (епифизата на костите показва жена на 18 години) и тяхното новородено бебе, а втората гробница принадлежи на Филип III Аридей», заключава Андонис Барциокас.

«Първата гробница е била ограбена», възразяват от Археологическата служба. «Откритите в гробницата глинени съдове датират със сигурност паметника и погребението в последните десетилетия на първата половина на 4 в. пр.н.е., най-много до 350 г.пр.н.е. Филип Македонски обаче е убит през 336 г.пр.н.е., а Клеопатра е убита няколко месеца след смъртта на съпруга си, т.е. остава един период от време, който е трудно, ако не и невъзможно, да бъде запълнен».

Според доклада на министерството на културата, костите на мъртвеца «са открити в пръстта, паднала в гробницата при ограбването ѝ». На аргумента, че става въпрос за човек на приблизително 45-годишна възраст, ранен в крака, от Археологическата служба отговарят, че «нито средната възраст, нито куцането са изключителна характерна черта на Филип Македонски». Що се отнася до заключението на Манолис Андроникос, че гробницата на Филип Македонски е втората гробница в царския комплекс «то се потвърждава от всички по-нови данни от разкопките в Егес, и към нея се връщат с множество категорични аргументи гръцки и чуждестранни археолози, историци и палеоантрополози (Милтиадис Хадзопулос, Ангелики Котариди, Robin Lane Fox, J. Musgrave), в свои статии и проучвания, публикувани от 2011 насам».

Как обаче са се озовали костите от Вергина в Тракийския университет „Демокрит“ и какво отговаря Андонис Барциокас на коментарите на археолозите за «пропуски в методологичния процес на проучването без сътрудничеството на археолозите, ръководили разкопките, и без съпоставка с данните от находките»? «Поех управлението на лабораторията преди 4 години», посочва той, «и открих костите от първата гробница във Вергина в един сандък сред истинско богатство от археологически и антропологически материал от различни разкопки в цялата страна. Не зная как са се озовали там. За проучването предложих сътрудничество на археолози (отказва обаче да назове имена), които са ръководели разкопки във Вергина, но никой не прие. Същевременно с писмо до министерството на културата отправих искане за разрешение да проучим археологическия материал от Вергина, но не последва никакъв отговор. Като ръководител на лабораторията към задължен по закон да извършвам проучвания. Затова се обърнах към екип от испански учени с международен авторитет и предпочетох проучването да бъде публикувано в престижното списание PNAS, а не да съобщя резултатите пред медиите, нещо, което  оспорва валидността на резултатите».