Режисьорката Анета Папатанасиу се запознава с Кадир в Атина, докато той работи на доброволни начала в организацията „Доктори на света”. Вдъхновява я неговия ентусиазъм и волята му да се справи с трудностите – бил е отвлечен от талибаните и в продължение на месец е бил техен заложник, когато го пускат вече е загубил семейството си, намира го съсед и му предлага да тръгне към Пакистан, а оттам заминава за Иран, стотици километри вървят по тесни пътеки поради страха от заложените мини. Когато накрая пристига в Иран, работи в продължение на една година там, за да събере пари, а после с двама негови приятели решават да заминат за Гърция. С пластмасова лодка преминават водите между турското пристанище Айвали, за да стигнат до бреговете на гръцкия остров Лесбос.

Филмът обаче разказва за завръщането на Кадир в родината му след девет години прекарани като бежанец. Неговата цел е да се срещне с родителите си, които са били открити от „Червения кръст”. Когато се завръща, той е обзет от смесени чувства на притеснение, радост и страх. Неговата страна е разбита и се правят опити за нейното възстановяване. Талибаните все още действат и организират нападения с камикадзета, които вземат невинни жертви. Бедността и несигурността, въпреки постоянните опити на правителството да подобри положението, продължават да съществуват в Афганистан и това озадачава Кадир. От филма става ясно, че за завръщането в родината е важно не само огромното желание от страна на бежанеца или емигранта, но и състоянието на нещата, когато той се завръща – необходимо е да съществува демокрация, сигурност и перспектива за лично благоденствие и развитие.

Без тези предпоставки да са налице, логично е хората да търсят решението някъде другаде. В своя коментар на пресконференцията по повод излизането на филма по кината, Министърката на външните работи на Гърция г-жа Дора Бакояни, пояснява, че: „не може да се очаква от страни, които имат толкова голямо население като Афганистан, което е преживяло трагедията на бедността и войната, не може да се очаква от тези хора да достигнат до едно ниво на развитие и институционална организация без външна помощ. Гърция според собствените си възможности участва дейно в опитите за възстановяване на Афганистан. Последните пет години – най-вече от 2002 до 2007 г. Гърция е дала повече от 60 млн. евро, спонсорирайки дейности за спешна помощ, средства за образованието, здравеопазването и подсигуряването на мира и стабилността.”

На пресконференцията по повод на премиерата на филма присъства и заместник министърът на културата на Афганистан Омар Султан, който знае перфектно гръцки език и си е сътрудничил с археологическия екип на Манолис Андроникос. Той изрази благодарност към Министерство на Външните работи на Гърция за това, че през последните две години отпуска стипендии за студенти от Афганистан в областта на историята и археологията. Също така, г-н Омар добави, че реконструкцията на Археологическия музей на Кабул е започната с начална инвестиция от гръцка страна на 750 000 долара, а впоследствие са се включили и от френското и други правителства за спомагане на инициативата по възстановяването на музея. „Кадир – един съвременен Одисей” с режисьор Анета Папатанасиу получи награда за най-добър документален филм на фестивала Roma Fiction тази година. Прожекциите на филма започват на 6 ноември в кино „Микрокосмос” от 6 ноември.