Два пъти награждаваният със Златен Феникс от Фестивала в Кан - Люк Дарден, който „откри” семинарните курсове на 49-ия Солунски Филмов Фестивал, отбеляза, че филмите му не са политически, защото него и брат му Клод не ги интересува идеологията, а „личния път на човека и как той се справя с моралните дилеми”. Люк Дарден говори за миналото си, когато с брат си са работели като втори асистент режисьори на Арманд Гати, за който говори като за духовен баща. Люк и Клод Дарден започват да снимат документални филми като отначало снимат хора, които говорят за живота си в индустриалните предградия на града.

„Жан Пол Сартр е казал, че в капиталистическото общество всички сме разделени, както и в градоустройствения план. Хората, които срещнахме тогава бяха затворени в капана на много тежко ежедневие. Като ги снимахме, ги сближихме един с друг.” На Солунския кино фестивал Люк и Клод Дарден бяха наградени със Златен Александър, а церемонията продължи с прожекцията на късометражните им филми „В тъмното /Inside the dark” и „Мълчанието на Лорна/ Lorna’s silence” - за който братята Дарден бяха наградени на тазгодишния филмов фестивал в Кан за най-добър сценарий.

Но овациите тези дни обра една ексцентрична млада дама на име Диабло Конти. Младата американка – сценаристка, която спечели Оскар за оригинален сценарий за филма «Juno», привлича вниманието и не остава незабелязана, както и нейния личен живот до момента. На 24 годишна възраст тя получава много добри критики за автобиографичната си книга като танцьорка в нощен център, а нейният интернет блог Pussy Ranch Blog е един от най-дръзките блогове.

В своя семинар по време на Фестивала в Солун, Диабло Конти ще даде наръчник за оцеляване на млади сценаристи по пътя от блог-протранството към Оскарите, а пък като член на международното жури на фестивала, заяви: «Предпочитам да съдя, отколкото да ме съдят. Доставя ми удоволствие.» Също така обяви, че следващият й филм ще е трилърът «Тялото на Дженифър», който ще излезе на големия екран през пролетта на 2009.

Тази година председателят на журито ще е канадският писател на „Английския пациент” – Майкъл Одатзе, който заяви: „ние критиците не сме затворена каста, а хора от различни области и това прави комисията по-демократична”. Що се отнася до начина, по който се съди, отбеляза, че се прави «по това какво ни допада, но оставяме да действа и елемента на нашия опит и разум». Ще съдиме за филмите така както и зрителите, каза младата белгийка Емили Декен с аргументацията, че «ще трябва да видиме филмите през погледа на зрителя, за да бъдем справедливи».