Марина Николова

В Иран замина престижната награда „Златен Александър” за най-добър филм на Солунския филм фест за лентата на режисьора Абдолреза Кахани „Хей там”/ Aan Ja. Наградата е в размер от 37 000 евро. Тя бе връчена от големия гръцки режисьор Тео Ангелопулос. «Посвещавам тази награда на гръцкия и иранския народ» заяви развълнуван иранският режисьор Кахани.

 „Тази година нивото на конкурсната част на фестивала, която винаги е била проблематична, бе по-високо от предишните години” коментира всекидневника „Елефтерос Типос”. Измежду наградените филми бяха и най-коментираните, но не в реда, както очакваше публиката.

Например, румънският филм „Неделен риболов” на Адриан Ситару, която взе „Сребърен Александър”, бе явно, че се отличава и започва да се говори за него. На прожекциите бе претъпкано от зрители, критиците на гръцката кино-продукция се питаха „добре де, не можем ли и ние да правим филми като румънците?”, имайки предвид факта, че на режисьора са му били достатъчни трима души, защото е имал какво а каже” продължава в статията си вестника.

Награденият ирански филм „Хей там” бе предпочетен от комисията от критици, която бе председателствана от канадеца Michael Ondaatje. В нея се разказва историята на един иранец, който живее в Америка, но му изтича зелената карта. Остават му десетина дни, за да си замине от Иран и да се върне в Америка, за да си я поднови. Но не може да замине от страната поради семейни проблеми с жена си. И двамата имат нужда от семейните 500 златни монети. И двамата очакват златните щастливи дни да дойдат, без да осъзнават, че дни, които прекарват заедно са точно тези златни щастливи дни.

Наградата на публиката, която като цяло възнесе румънския филм, но гласува за френски, бе присадена на „Шумът на другите около нас” на режисьора Диастем. Друг обсъждан филм – австралийският „Три слепи мишки” на Матю Нютън получи наградата за сценарий, а наградата за режисура отиде съвсем неочаквано при аржентинката Селина Мурга за „Една седмица сами”.

Държавната награда за пълнометражен гръцки филм взе най-обсъжданият гръцки филм и изпъкващ сред останалите конкуренти, безспорният фаворит „Without” на 31-годишнип режисьор Александрос Авранас.  (http://tiff.filmfestival.gr/inst/Festival/gallery/FilmFestival/49/Trailers/mov/without.mov)

Втората награда за гръцки филм бе присъдена на „Роби на окови” на Тонис Ликуресис, направен по романа на Константинос Теотокис.

 (http://tiff.filmfestival.gr/inst/Festival/gallery/FilmFestival/49/Trailers/mov/Sklavi_Sta_Desma_Tous.mov)

С няколко въпроса относно впечатленията от 49-ия Солунски Филм Фест се обърнахме и към любители на киното, които всяка година посещават фестивала, но и всеки по свой начин са обвързани професионално с него.

Лукас Цукнидас: Цената на билетите се качи на седем евро

Защо отиде тази година на фестивала и какво означава за теб това?

Защото това е свързано с работата ми. Киното е една пряка и съществена форма на забава.

Имаше ли нещо, което те изненада тази година?

Филмът „Сутрешно пиянство” на един 22-годишен режисьор от Корея – беше много зле технически, но ентусиазира всички с хумора и неочакваните обрати.

Кой филм те спечели теб и защо?

«Неделен риболов» на румънеца Адриан Ситару, защото използва много красиво езика на камерата, за да разкаже една интересна история и да изгради в дълбочина главните характери.

Ходи ли на някой от семинарите, които правиха Оливър Стоун, Жан Пиер и Люк Дарден, Такеши Китано и други световноизвестни кино-творци? Какво ти хареса?

Бях на лекцията на Диабло Коди – сценаристката на „Джуно”, която говори за опита си в киното на нормален език и без помпозни измишльотини.

По какво тазгодишният фестивал се различаваше от предишните?

Цената на билетите се качи на седем евро.

Каква е преценката ти като цяло за фестивала тази година?

Средно ниво на представени кино-продукции и зле от гледна точка на организация.

Лукас Цукнидас се занимава с кино-критика за новинарския интернет сайт www.in2life.gr, а преди две години започва издаването на pdf списанието monkiemag.blogspot.com.

Янис Палавос: Фестивалът беше хубав, както всяка година

Защо отиде тази година на фестивала и какво означава за теб това?

Отидох, защото е единствената възможност да се гледат някои от най-добрите филми, които излизат в момента, и да се почувства като участник на световната кино-карта.

Имаше ли нещо, което те изненада тази година?