„Националният спорт” на Гърция – „стачкингът”, животът на нашенците в Гърция, последният моден писък сред заможните българи за закупуване на имоти по крайбрежието на Егейско море, построяването на петролопровода Бургас-Александруполис, трансферът на български волейболисти в гръцки отбори – това са част от основните теми, които занимават вниманието на българската аудитория според новините в българските медии, анализирани от Марина Николова.

Как ние българите си представяме Гърция?

Първият ни допир с Гърция започва от най-крехка възраст – за някои с древногръцките митове и легенди, които ни четат като деца, за други – със старогръцката литература и нейния магически свят, които изучаваме в училище. Учим за историческите битки между велики мъже, но и за достиженията в науката и културата на древните елини. За малките дечица Гърция е люлката на цивилизацията. По-късно този образ се обогатява от нашите лични преживявания или тези на нашите близки и познати. Може би много от нас са я посещавали като туристи и могат да разкажат куп весели истории. Или пък някой съсед е заминал на гурбет преди години и от перипетиите му знаем, че всъщност животът не се свежда единствено до слънце и море. А може би шефът на фирмата, където работи сестра ти е грък? Целият този калейдоскоп от впечатления и образи оформя пъстрата картина, която представят и българските медии.

Гърция е интригуваща и спорна.

През последните години тя е основна мярка за сравнение за нас българите - било по отношение на напредъка ни в Европейския съюз, било за връзката между услуги и цени по гръцките курорти и тези по българското  Черноморие или пък за начина на живот в едната и другата страна. Проведеното проучване се базира върху архивни данни в интернет, представящи данни от три различни информационни източници, които оформят триъгълника на представителна извадка. Това са електронният сайт mediapool.bg, всекидневникът „Стандарт” и седмичникът за бизнес новини „Капитал”. Целта ни е да представим едно по-цялостна и многостранна систематизация и осмисляне на казаното от българските медии за Гърция.

Според заглавията на статиите, новините могат да бъдат разделени на няколко основни теми: Туризъм, Българи в Гърция, Гърция и Европейският съюз, Гръцки инвестиции в България, Петролопроводът Бургас-Александруполис, Спорт.

mediapool.bg

През последното десетилетие Гърция присъства в заглавията на около 390 новини от сайта mediapool.bg, който има средно около 10-15 000 посещения дневно. Сайтът редовно следи темите, свързани дейността на Гърция като член на Европейския съюз, както по отношение на реформи и законодателство, така и за общите проекти с България. Сайтът набляга на икономическите и политическите новини, без да цели евтина сензационност. Заглавията, както и съдържанието на статиите, са в умерен тон, а впечатлението, което се създава, е, че фокусира вниманието на читателите си върху фактите и опитите да бъде създадено бъдеще, изградено върху стабилни икономически и социални отношения между страните на Балканите.

Новините не пропускат да отбележат фактите, че Гърция изостава в някои отношения при прилагането на европейските стандарти. Характерни заглавия са: „ЕК заплашва с глоба Гърция заради монопол на пазара на съобщителни услуги”, „Гърция държи рекорд сред 15-те стари членки на ЕС по неусвоени средства”, „Гърция  е далеч от нивото на средните доходи в ЕС” и др. под. Негативните информации се уравновесяват от статии, отнасящи се до регионалните междудържавни отношения, в които се упоменава помощта, която Гърция оказва на България, напр. „Гърция дари на България 70 000 евро за щетите от наводненията”, „България и Гърция ще си сътрудничат срещу трансграничната престъпност”, „Гърция обновява три наши болници с 2,45 млн. евро” в рамките на разработения от страната План за възстановяване на Балканите, инициативата „Гърция поиска споразумение с Турция и България за водите на Марица” и др.

Набляга се и на новините за гръцко-турските икономически отношения и диалогът за Егейско море, за споровете, предшестващи ратификацията на договора за петролопровода Бургас-Александруполис, както и за проекти, свързани с производството и търговията на електрическа енергия.  Голяма разлика при сравнение с темата за междудържавните отношения се забелязва на ниво вътрешна политика и по-точно относно трудовите взаимоотношения. Гръцките работодатели са си извоювали реноме на некоректни шефове – както във финансово отношение, така и във връзка с предлаганите от тях „средновековни” условия и практики на трудова заетост спрямо българите, които работят за тях (било в гръцките фирми в България, било в обслужващия сектор или в сектора на земеделието в Гърция).

В голямата тема за трудовия пазар спадат и новините за непрекъснатите стачки, които организират синдикатите на работещите в секторите на земеделието, животновъдството, транспорта, образованието и здравеопазването.

От друга страна множеството статии за българите в Гърция градят образа им освен като жертви на безсъвестни работодатели, така и като замесени в криминални прояви. Пример за това са постоянно избухващите скандали със случаите на продажба на бебета, разпространение на фалшиви кредитни карти и престъпления свързани с трафик на хора.

“Стандарт”