Марина Николова

Световноизвестният архитект Ренцо Пиано официално представи пред стотиците гости на Палатата на Музиката в Атина плановете на новата Национална библиотека и на Националната опера на Гърция. Лекцията му предизвика огромен интерес. Проектът е одобрен през 2007 г. и е изцяло спонсориран от фондация „Ставрос Ниархос”. Фондацията ще инвестира около 550 млн. евро за този културен център, който ще се разположи близо до морето на площ от 170 декара в атинския квартал Фалиро. Центърът ще носи името на своя спонсор –Ставрос Ниархос, големият собственик на кораби и вечен съперник на Аристотел Онасис, а строителството трябва да бъде завършено до 2015 г.

Сградите на библиотеката и операта ще бъдат построени на биоклиматичен принцип, а около тях ще има голям парк, в който посетителите на библиотеката ще могат да четат сред зеленината своите любими книги, а почитателите на музиката и изкуството да се наслаждават на концерти и да посещават образователни програми сред природата. Сградата на Националната опера ще разполага с 1400 места, съвременно технологично оборудване ще изпълнява всички съвременни критерии, за да могат помещенията й да подслонят и най-взискателните представления  и международни продукции.

В сградата ще има и музей-галерия, който ще събере за първи път съкровищата на музикалния театър на Гърция. След приключването на строежа, целият културен комплекс „Ставрос Ниархос” – библиотеката, операта и парка, ще бъде предадени в ръцете на гръцката държава. На представянето на плановете в Палатата на музиката присъства и министърът на културата Андонис Самарас.

Ренцо Пиано направи подробно представяне на своята работа и на проектите, които е изпълнил по целия свят. Сгради, които са планирани от неговия „прекрасен ум” са изключителния център за съвременно изкуство „Жорж Помпиду” в Париж (http://www.greatbuildings.com/buildings/Centre_Pompidou.html), летището Канзай в Осака, сградата на Ню Йорк Таймс (http://www.nyc-architecture.com/MID/MID125C.htm), Академията на науките на Калифорния в Сан Франциско (http://www.architectureweek.com/2008/1112/index.html).

Ренцо Пиано заяви, че двата елемента, които са най-важни за него, когато проектира са водата и светлината. За него връзката между клиента и архитекта също е от голямо значение, защото архитектът има нужда от доверието и подкрепата на клиента си. „Сградите дават подслон, а не само покрив”, е философията на Ренцо Пиано. С други думи личността трябва да се чувства уютно в нея, а не като във временно убежище.

Всеки нов проект той го приема като впускане в едно ново приключение. Когато през 70’те години той показал първите скици на центъра „Помпиду” на свои приятели, те му казали: „О, но това прилича на фабрика, а не на музей”. Това била целта – да не прилича на музей, защото тогава музеите се възприемали от публиката като негостоприемни, отблъскващи и скучни, докато с годините „Помпиду” се превръща точно в това, в което първоначално е бил замислен - една „радостна градска машина”. „Реших, че е по-добре да изглежда като фабрика, да изглежда странно” казва Ренцо Пиано. Този проект прави името му да се прочуе из цял свят, когато той е едва на 35 години.

Смелите идеи на г-н Пиано намират своите поддръжници. Странно изглежда и културният център Жан-Мари Джибау в Нова Каледония (http://www.adck.nc/), който е издигнат с голямо майсторство и свързва изкуството на архитектурата и хуманитарния подход на Ренцо Пиано с грижата да бъде създадена възможно най-добрата среда за посетителите. Всяка една от стилизираните Къщи, освен че е планирана да издържи на земетресения и циклони (до 230 км/ч), е и с естествена вентилация, която използва ветровете.

По подобен начин – измислена, за да издържа на големи земетресения, с гъвкава и лека конструкция, е сградата на летището в Осака. Тя е построена на изкуствен остров, направен специално за целта и е разстлана на два километра дължина.

Фантастичните сгради носят на Рензо Пиано престижната награда за архитектура Прицкер през 1984 г. Тогава журито го сравнява по висота с Микеланджело и Леонардо: „Архитектурата на Ренцо Пиано отразява тази рядка смеска от изкуство, архитектура и инженерство в наистина забележителни синтези, а неговото интелектуално любопитство и техники, които дават практични решения дават просторност и постигат широк отзвук като тези на ранните майстори от неговата родна земя – Леонардо да Винчи и Микеланджело. И ако неговата работа вплита постиженията на най-съвременните технологии, неговите корени са в класическата италианска философия и традиция.”

Въпреки всичко това, на представянето на новия проект на културния център „Ставрос Ниархос” в Атина, около 20 души се качиха на сцената след приключването на изявата и скандираха „Стига толкова цимент”.