284 игрални и документални гръцки филма, които са снимани в периода 1950-2000 г. вече са архивирани, дигитализирани и представляват гордостта на Гръцкия кино център – новия му дигитален кино архив. Финансирането на проекта е по програма на Информационно общество в размер от 1 150 000 евро. Юзърите на Интернет ще могат да прочетат всякакъв вид информация за филмите: биографията и филмографията на режисьорите, да видят плаката, да разгледат богат снимков материал, да прочетат критика от Янис Бакоянопулос, но и да видят три сцени от филма, които са с обща продължителност 15 минути. Също така любознателните биха могли да разнищят всякакъв вид детайлна информация относно естествената среда и местата, където е бил сниман филма, архитектурата, музиката, модата и нравите от времето, за което разказва сценария.

Реализаторът на този амбициозен проект - г-н Манос Евстратиадис, оприличи проекта с двуликия бог Янус: „едното му лице е обърнато към миналото, а другото гледа към бъдещето” и в случая с използването на новите технологии . Проектът е осъществен от Гръцкия кино център и изпълнението му е продължило 18 месеца, вместо предвидените 27 и е бил завършен миналата година. Целта на програмата е да бъдат запазени и разпространени мултимедийните материали, да бъде представено гръцкото кино с помощта на мрежата и да бъде създадена дигитална кино-библиотека.

Г-н Евстратиадис със значимата помощ на неговите сътрудници пое нелеката задача да изпълни проекта, за който не е имало откъде да получи know-how. Първоначално той се впуска в търсене на филми из филмотеката, в кино студиа, в частни архиви и из къщите на режисьорите. В много от случаите се сблъсква със затруднения при възстановяването на звука и образа.

В списъка на дигиталния архив присъстват 165 режисьора, сред които са и известните Панделис Вулгарис, Тео Ангелопулос, Олга Малеа. Филмите, които са дигитализирани в по-голямата си част са копродукции на кино центъра и присъстват в архива му, където в момента има филми с обща продължителност 800 часа. Но в проекта бяха включени и класически и наградени филми, които са по-стари продукции и не принадлежат на кино центъра, нито пък са негови копродукции.

Часовете, които е било възможно да бъдат качени в мрежата са ограничени на 400 и това е породило нуждата от определени критерии, които да комбинират максимално добре историческото и естетичното значение на филмите. Страницата на дигиталния кино архив не е завършена, а идеята е тя постоянно да се обогатява. Реализаторите на проекта са си поставили цел да създадат и платформа за изследователи, студенти и кино-фенове.