Модерното изкуство рядко изтръгва възторзи от пръв поглед. Обикновено са нужни признанията на автора какво го е вдъхновило за произведението „хикс” или „игрек” или обясненията на критика какво е искал да каже художникът с тази или онази творба, за да разбере зрителят защо е важно да се върне отново и отново към картината/скулптурата/инсталацията и защо трябва да разбере артистичното й послание. Учудвам се какво могат да ми кажат критици и творци, за да ме накарат да се върна отново към видеоинсталация, показваща човек, който повръща или към друга, която показва натуралистично как се отрязва човешко ухо.

            Това са само два от експонатите на първото Атинско биенале на модерното изкуство „Унищожи Атина”, което се провежда в гръцката столица от 10 септември до 18 ноември. 60-тина млади творци от цял свят – Австралия, Съединените щати, Канада, Великобритания, Турция, Литва, Холандия, Германия, Норвегия, Швейцария и, разбира се, Гърция излагат свои произведения, вдъхновени от темата за унищожението. Не толкова като физически, колкото като психически процес. Ние не искаме да сме това, което сме и имаме право да не сме това, което сме. Въпреки хомогенната същност на субекта, която не предполага раздвоение, това пропукване между претенцията и реалността, между битието и мечтите, между стремежите и възможностите за осъществяването им е основна съставка на човешката същност.

            Организаторите на изложбата са подредили модернистичните произведения в 6 части, които символизират различните етапи на унищожението като отговор/следствие/противопоставяне на 6-те дни на сътворението на света. Както самите те си признават, нещото, което със сигурност първото атинско биенале не е, е преглед на съвременното изкуство и тенденциите в него. Всъщност единственият експонат, който със сигурност би могъл да бъде определен като изкуство е една акварелна скица на Акропола от „гълъбовия” период на Пабло Пикасо. Останалите експонати провокират, шокират и оставят в недоумение зрителя, но са твърде авангардни, за да бъдат еднозначно причислени към това или онова течение в съвременното изобразително изкуство.

            Всъщност, като се има предвид какво предлага, изложбата се радва на удивителен интерес. Може би защото тя бе предшествана от „Голямата разходка на Атина” – една изложба на модерна скулптура, която се проведе миналата година и която показваше контраста между съвременността и класиката като директно противопоставяше модерни творби на археологически паметници. Но тя бе организирана от Гръцкия музей на съвременното изкуство и участниците в нея бяха представителни имена за световното изкуство. Нека да си припомним, че тя бе открита с инсталация на Недко Солаков.

            Любителите на изкуството наистина се стичат в Гази, бившата газова фабрика в индустриалния район на Атина, която днес е превърната в Мека на модерните изкуства и където е разположено биеналето „Унищожи Атина!”. Господстващото им настроение е учудването, което от време на време преминава в отвращение. Особено неприятно изненадани са тези, които са решили да вземат и децата си. Организаторите са пропуснали да отбележат, че изложбата не е за малки деца. Тя самата е конструирана като парк на ужасите и на моменти, като например рязането на човешкото ухо, присъствието на малчугани наистина е неприемливо.