Най-старият гръцки епос "Песента на мъртвия брат" е адаптиран от режисьора Сотирис Хадзакис, за да може да бъде изпълнен на пет езика и да се гледа от всички народи на Балканите.
"Намерих около 300 разновидности на „Песента на мъртвия брат” и на петте езици, на които представяме постановката… Има песни за сватби и погребения, но всички произлизат от тази народна песен. В представлението ние използваме по малко от всички тях" разказва Сотирис Хадзакис. Основната цел е да бъде насърчено мирното съжителство между нашите съседни страни. "Ние не се интересуваме от съживяване на старомоден фолклор," заявява той категорично.
Сюжетът на песента присъства във фолклора на всички народи от Балканите. Най-важното е, че и актьорите са не само от Гърция, а от Сърбия, Албания, Румъния и България. Чрез тази пиеса режисьорът осъществява идеята си за обединяване на общите черти на народната култура на балканските страни.
„Хадзакис се интересува от темата за Балканите по време на Османската империя, когато българи, гърци, румънци, сърби са се движели свободно из империята и заради това се смесват и културите им. В представлението играем 17 души и сме актьори от всички страни на Балканите” казва Крис Раданов – българският актьор, който участва в постановката.
„Най-хубавото, когато играеш с актьори от толкова страни е, че няма расизъм. Защото ако не се опознаваш с чужди хора, имаш чувството, че твоята култура е нещо повече. Аз си признавам, че като дойдох в Гърция, въпреки че бях чужденец, бях расист. Но когато започваш да опознаваш другите култури, откриваш богатството на тези хора, както и стойността на собствената си култура. Преставаш самият ти да се чувстваш чужденец” признава си българският актьор, който от осем години живее в Гърция.
„Песента за мъртвия брат” не е нов проект за режисьора Сотирис Хадзакис, тъй като той се занимава с народните песни на Византийската епоха от петнадесет години насам. Но е избрал тази песен, тъй като “се изучава от учениците в цяла Гърция, които много я харесват може би заради нейния страшничък сюжет. В нея се разказва историята на една майка с девет сина и една дъщеря. Синът убеждава сестра си да се омъжи за човек от далечна земя. Скоро след като сестрата се отделя от родния си дом, нейните девет братя умират от чума. Самотната майка е оставена да проклина смъртта на своя мъртъв син. Той се надига от гроба, призовава кон и заминава на дълъг път, за да доведе сестра си. Птиците по пътя му обсъждат мъртвия ездач и неговата жива сестра, без тя да знае, че нейният брат е мъртъв. Сестрата разбира, че нещо не е наред, но е твърде късно, тя прегръща майка си, и двете издъхват.”
"Изкуството сближава хората" подчертава Хадзакис. "Фактът, че албанци и сърби работят съвместно вместо да се избиват взаимно в Косово означава много." Голямата румънска актриса Мая Моргентерн добавя, че "да бъдеш балканец не е нещо негативно. Точно обратното, то е велико и изключително вълнуващо. Ние правим изкуство, а не даваме оценки – вие ще ни оцените. "
Премиерата на постановката беше на 26 март в Театър „Kappa” в Атина и през април ще посети София, Букурещ и Тирана. За театралната адаптация „На мъртвия брат” Сотирис Хадзакис използва откъси от гръцки варианти на песента от Атина, Крит, Тракия, Родос, Парос, Македония, Континентална Гърция, Илиа, Олимп, както и балканските вариации на песента от Сърбия, Албания, България и Румъния. Включва и фолклорни танци от Гортин, Мани, Пропонтида, Крит, Епир, Сърбия, Албания, България и Румъния. Също така се рецитират параграфи от Библията, Откровение на Йоан, от стихотворение на Лорка, от „Хекуба” на Еврипид и т.н., всички вградени в този мит. Вмъква и разкази, песни за погребения, народни поверия. В постановката всички характерни за едно погребение песни и възклицания се представят на сцената на езиците и на петте държави.
Театралната постановка „На мъртвия брат” е в изпълнение на Гръцката театрална организация „Алектон” и режисьора Сотирис Хадзакис, със спонсорството на Фондация „А. Онасис” и подкрепата на Гръцка Фондация за Култура в България, Министерството на външните работи на Гърция и Global Financе.