![](/img/STATII/STATII_IMG_BIG_1924.eit)
Ако перифразирам една популярна реклама, светът се дели на два типа хора - тези, които познават и обожават Лукас Самарас и тези, на които им предстои да се запознаят с творчеството му и да станат негови почитатели. Ако сте от първите, няма смисъл да ви казвам, че той е най-видният жив автор на инсталации. Ако сте от вторите, ще ви помогна да се запознаете с него.
Всъщност, сигурна съм, че поне веднъж сте виждали негови произведения. Спомняте ли си онзи култов филм на Оливър Стоун "Уолстрийт"? За който Майкъл Дъглас спечели Оскар за най-добра мъжка роля и в който изгря звездата на Чарли Шийн? Е, този филм от начало до край е сниман сред творбите на Лукас Самарас. Тази година гръцкото министерство на културата реши да възложи на Самарас да представи Гърция на 53-то Международно биенале на съвременното изкуство във Венеция. Артистът вече започна подготовката на инсталацията си Paraxena (Странности - в превод от гръцки), с която ще отбележи 50-годишното си триумфално присъствие на световната арт сцена.
Paraxena е серия от относително нови работи на художника, правени в периода 2005-2009 година, които са малко познати на европейската публика и носят заглавията Nexus, Chairs, iMovies, редувани с творби, които символизират ключови етапи в развитието му като автор. Те ще бъдат съпътствани от една видеоинсталация със заглавие Ecdysiast and Viewers, в която е заснел реакциите на приятели и колеги докато им е прожектирал видео, в което се появява гол. Преди Paraxena обаче посетителят на гръцкия павилион ще видят една огромна огледална инсталация със централен образ самия Лукас Самарас, която съвсем естествено носи заглавието Doorway.![](http://www.grreporter.info/img/GALERIA/IMG_1239802925205.s-3?BIG_IMG=BIG_IMG_1239802925205.s-3!!!)
"За първи път предложих името на Самарас през 1994 година. Радвам се, че след 15 години гръцкото Министерство на културата все пак ме чу и реши да изпрати във Венеция едно от най-значителните имена в американското изкуство днес", спомня си арт историкът Манос Стефанидис. Лукас Самарас е от този рядък тип таланти, които веднага и недвусмислено се налагат на световната сцена, за да останат на нея завинаги.
Роден е в малкото градче Кастория в северна Гърция през 1936, а през 1948 година заминава за Съединените щати. Странно съвпадение е, че това е и годината, в която наративният експресионизъм прави своята премиера в САЩ. През 1955 година Самарас завуршва гимназия, взима американско гражданство, а заедно с него - и стипендия за университета Rutgers, където негови преподаватели са Алан Капров и Джордж Сегал. Лукас Самарас винаги казва, че първото си значимо произведение е създал през 1956 година и успява да го продаде за 25 долара. През 1958 година в Америка се ражда хепънинга и художникът за първи път участва в хепънинг, организиран от учителя му Алан Капров.
Само след още 3 години големите галерии започват да купуват произведенията му - МоМа в Ню Йорк, Музеите за съвременно изкуство в Лос Анджелис и Сан Франциско, галерията Тейт в Лондон, Националната художествена галерия в Атина. През 1971 година компанията Поларойд му прави подарък един автоматичен фотоапарат за експериментаторска работа, с който художникът заснема серията си "Фототрансформации". Фотографията става неизменна част от мултимедийните инсталации на артиста. Следват самостоятелни изложби в цяла свят.
През 1996 година Лукас Самарас купува първия си компютър и започва да експериментира със себе си. Отслабва с 15 килограма и започва да изучава как се променя тялото, когато остарява. През 2002 година в творчеството му влиза и цифровата фотография. Започва усилено да използва програмите Adobe Photoshop и Quick Time. Технологията става неизменна част от творческите му търсения.![](http://www.grreporter.info/img/GALERIA/IMG_1239803168208.ons?BIG_IMG=BIG_IMG_1239803168208.ons!!!)
Запитан веднъж на къде според него се движи изкуството Лукас Самарас отговаря: "Що за глупав въпрос! Ако знаех накъде, щях вече да съм там".