В продължение на седем години Крис Стромболос и неговата компания снимали копието на филма „Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот”. Когато били на десет години Крис и двама негови приятели започнали снимките на кавър версията на първия филм за Инди. Тогава никой не си представял, че снимките ще продължат седем години, нито пък, че след двадесет години тяхното начинание ще бъде оценено.

Самият Стивън Спилбърг изпратил поздравително писмо на Крис, а продуценти от Холивуд вече са му направили предложение да направят филм за живота му. „Както много деца по онова време, така и аз се бях запалил по филма за Индиана Джоунс. Когато го гледах за първи път през 1981 г., единственото нещо, което исках е да изиграя ролята на Инди. И така заедно с моите приятели Ерик Зала и Джейсън Лаб се впуснахме в това незабравимо приключение” казва Крис Стромболос за гръцкия всекидневник Та Неа.

„Въпреки че и двамата ми родители са гърци, никой не ме научи да говоря гръцки. Когато дойдох в Гърция, моите роднини клатеха глава и ми казваха: „Срамота, Крис, че не можеш да говориш гръцки” разказва порасналият дубльор на Индиана Джоунс.

Детската мечта на Крис се осъществява, когато той е вече на 18 години. „Когато започнахме снимките, взехме под наем една камера Бетамакс и един приятел на майка ми – оператор, който работеше в местната телевизия, ни научи как да работим с нея. Във филма участваха нашите съученици и приятели. В началото на есента през 1982 г., след като бяхме снимали вече три месеца, осъзнахме, че това, което сме направили - не се гледа.” Но Крис и приятелите му не се отказват след първото разочарование.

През първите три години, когато Индиана Джоунс още не е излезнал на видео касета, те снимат по памет и когато не се сещат за някоя сцена, прескачали до близкия кино-салон, за да гледат филма за пореден път. Те нарисували повече от 600 сцени, които станали наръчника им, по който се водели, за да снимат филма.

Крис си спомня, че по време на трудните сцени – като тази с преследването с камиона или с копаенето в пустинята, той и приятелите му доста се поуплашили. „Представете си малки деца в средата на нищото, мокри от дъжда, без храна и вода: бяхме жалка гледка. Много пъти полицаите ни предупреждаваха, че ще ни арестуват, защото по време на снимките трябваше да взривяваме разни неща, да спираме движението по улицата и други такива.” Но освен трудностите през които са преминали на снимките, Крис е имал и приятни вълнения като например първата си целувка.

Когато през 1989 г.  снимките приключили, децата сложили филма в едно чекмедже, където събирал прахта в продължение на 14 години. През 2003 г. режисьорът Илай Рот научил за съществуването на касетата и я дал на свой приятел, за да я пусне на фестивал за култови филми. После, Рот я показал на Спилбърг и на Лукас - създателите на истинския Индиана Джоунс.

„Тогава се уплашихме, че може да ни съдят за авторски права” спомня си Крис Стромболос. Но не само, че не ги съдили, а Спилбърг им изпратил писмо, в което благодарил за честта, че неговият филм е вдъхновил продукцията на Крис и неговите приятели. „Това писмо съм си го сложил в рамка над бюрото ми. Една година по-късно се срещнах лично със Спилбърг, което е един от най-вълнуващите мигове в живота ми.”

Според сметките на гръцкия Индиана Джоунс, продукцията на филма им е излязла около 5 000 долара. «Това бяха парите, които ни даваха за закуска, за подаръци, но и тези, които събирахме през лятото, докато работехме.» До момента не са изкарали и цент от разпростарнението на филма, въпреки че тяхната култова версия е много успешна и известна и се прожектира на различни фестивали по цял свят.

След като приключили със снимките за Индиана Джоунс, Крис и неговият приятел Ерик Зала направили собствена продуцентска компания, където продължават да работят заедно вече 27 години. Но истинското признание за тях е предложението на продуцента Скот Рудин («Часовете» и др.) да направи филм за живота на децата направили своята версия на Индиана Джоунс, който ще бъде готов най-вероятно през 2011 г.