Точно там мисля, че трябва да бъде новата роля на ЮНЕСКО. Организацията трябва да даде един нов, модерен отговор. Аз преди седмица бях в Колумбия, там има много интересна агенция за изследване и за наука, и проведох разговор, който водя с министри и отговорни политически дейци в много страни, а именно за това, че в светлината на това виртуално пространство, което съществува, ЮНЕСКО може да съдейства като облекчи много процедурата на достъп на информация до различни изследвания. Учените от цял свят имат нужда от много по-бързо споделяне на тази информация. ЮНЕСКО може да съдейства да се премахнат някои юридически бариери, да се създадат тези виртуални колективи от учени, които да работят по съвместни проекти. Или където има нужда от създаване на юридическа рамка, ЮНЕСКО може да я създаде, да се създават бази данни. ЮНЕСКО даде първия пример с първата в света дигитална библиотека, която беше официално открита само преди три седмици по време на последното заседание на Изпълнителния съвет. Т.е. вече има наченки на такава дейност и мисля, че трябва да се продължи в тази посока – това ще бъде от интерес за всички.

Ако процедурата по избора на главен директор на ЮНЕСКО премине успешно за вас, ще бъдете първата жена на този пост. Как ще подкрепите жените в стремежа да участват по-активно във всички сфери на обществения и политически живот и да заемат повече лидерски позиции?

Аз мисля, че символично това ще бъде много важно, тъй като наистина досега не е имало жена на този пост. Даже е малко странно и парадоксално, защото в други международни организации има жени. Точно тази организация, която е духовната, която се занимава със сферата, която се счита, че жените са най-много въвлечени като образование, култура, комуникации, досега не е имала генерален директор. И това според мен ще бъде много хубаво. Мисля, че ЮНЕСКО трябва много по-активно да се включи в тази световна, бих казала, кампания за по-добро място на жените. Не защото това е добро пожелание, а защото в момента човечеството има нужда от активното участие на другата половина с приноса в духовната сфера, в науката, в икономиката. Човечеството има полза от това, трябва да използва целия този талант, за да може да постигне по-голям просперитет, по-добър начин на живот на различните общества. Това, което виждам в момента в света, тъй като аз по една или друга причина като дипломат от системата на Външно министерство, съм участвала в три от световните конференции на ООН по проблемите на жените - в Копенхаген през 1980 г., в Найроби през 1985 и 1995 г. в Пекин. Имам чувството, че този ентусиазъм, който беше завладял света с Декадата на ООН за развитие на жените, като че ли е поспаднал. Особено в периоди на кризи жените са от тази част на обществото, която в най-голяма степен е засегната. Дали от безработицата при съкращения, дали защото това са обикновено семейства, в които жени сами отглеждат децата си, ако има някъде бедност, но дори и в развитите страни, дали защото те са подложени на някаква дискриминация, дали защото по време на конфликти виждаме, че жените са най-пострадалата част от насилие, от пренебрегване, от вълни от емиграция. Жените имат нужда от много по-активно отношение към тях, от нещо по-различно от това, което е било досега. Струва ми се, че ЮНЕСКО трябва да заеме своята лидерска роля. Например, един от начините е – аз помня, че по време на Декадата на жените имаше задължение правителствата да приемат определени политики, да създават координационни структури - административни, които да следят за това, че за прилагането на всяка една политика да се обръща внимание на това какво ще бъде въздействието върху жените. Това нещо вече не съществува и го няма. Мисля, че ЮНЕСКО може да направи много и аз лично съм с много твърдото намерение, ако бъда избрана на този пост да обърна особено внимание на ролята и мястото на жените в обществата.

Какви срещи имахте в Гърция до момента и очаквате ли подкрепа от гръцката държава?

Аз проведох много интересни срещи в Гърция. Дойдох тук, за да изразя своето уважение към Гърция. Както заявих на всичките ми срещи ЮНЕСКО има нужда от Гърция, както и Гърция предполагам има нужда от ЮНЕСКО . Това е една страна с особено място в световната и европейската култура, израз на което е и фактът, че в момента председател на 34-тата Генерална конференция на ЮНЕСКО е г-н Джордж Анастасопулос – посланик, постоянен представител на Гърция в ЮНЕСКО , бивш министър, бивш заместник председател на Европейския парламент, една много уважавана личност. Това показва, че Гърция има своя авторитет в организацията. Аз дойдох тук да заявя своето уважение на Гърция като един от най-близките партньори на България. Не просто съсед, а най-близкият партньор в Европейския съюз, в това световно културно пространство. Споделих с гръцките партньори и приятели, с които се срещнах - с г-н Валинакис, който е заместник министър на Външните работи, с г-жа Дзидзикостас, която е председател на Националната Комисия за ЮНЕСКО, с г-жа Бурдара, която е представител на ЮНЕСКО в Изпълнителния съвет и току-що се срещнах с г-н Анасопулос, който е директор на Дирекцията за международни организцаии на Външното министерство. Споделих с тях как виждам кампанията. За мен процедурата по избор е един процес – това не е едностранен акт. Това е един процес, в който се провеждат много разговори, дискусии за ролята, за мястото на ЮНЕСКО, за необходимостта от реформи, как да се развива по-нататък, да чуя какво мисли гръцката страна също за мен е много важно, какво мисли Гърция по тези въпроси. Разбира се, да поискам тяхната подкрепа.