Един голям отворен куб с огледала от всички страни ще приема посетителите на гръцкия павилион на 53-тото Биенале във Венеция от следващия уикенд. Заради приноса на Лукас Самарас за световната култура, тази година той беше единственият кандидат да представи Гърция на Биеналето, което ще продължи от 7 юни до 22 ноември. Министърът на културата Андонис Самарас вече завери съответното решение.

С инсталацията си Doorway Самарас предизвиква посетителите да се огледат в себе си, но истински изненадани ще останат, когато погледът им срещне екран, на който ще се прожектира запис с голото тяло на твореца. В инсталацията Ecdysiast and Viewers 73-годишният Самарас е снимал реакциите на 24-има негови приятели визуални артисти, докато гледат на видео-запис как самият той си сваля дрехите.

Арт-стриптийзът се допълва и от три скулптори направени от фолио през 1965 г. и бижута, които възпроизвеждат три части на тялото: глава, слабини и крака. Става дума за „заместници” на тялото на автора, който не желае нито да предизвика, нито да шокира.

Лукас Самарас не се колебае да покаже как времето минава и изхабява тялото. „Във видеото "Ecdyiasast" това, което ме накара да се почувствам неудобно е пенисът, който е отпуснат и виси” си признава кураторът на изложбата Матю Хигс в текст за Лукас Самарас от каталога, който се раздава на посетителите. „Не ми харесва, това е един остарял пенис. И всеки път, когато мисля, че го гледат други хора ме побиват тръпки, в негативния смисъл на думата. Надявам се, че останалите неща наоколо са достатъчно вълшебни, така че хората ще ми простят, че изглеждам така.”

Лукас Самарас има славата на творец от световно ниво, който обича да експериментира – занимава се със скулптора, живопис, графика, филми, инсталации, но винаги успява да се задържи на върха. Дали ще участва в хепънинги с артисти като Алън Капроу и Робърт Уитман, или пък ще използва своя полароид, за да снима тялото си и лицето си в своето ателие, той успява да загатне за вълненията в неговия магически свят.

Лукас Самарас е роден на 14 септември 1936 г. в град Касторя. На дванадесет години заминава заедно с майка си за Америка, където вече е емигрирал баща му Дамианос Самарас. Първоначално се настаняват в Ню Джърси, а връзката му с изкуството започва през 1955 г., когато заедно с американското гражданство получава и стипендия от щата на Ню Джърси да следва във Факултета по изящни изкуства и науки към Университета Rutgers.

 „През първите пет години в САЩ постоянно си мечтаех да се върна в Гърция. След това, един ден мечтите ми изчезнаха. Въпреки това усещането, че съм чужденец остана. Колежът ме промени много в културен аспект. Все едно ми се отвори една врата. Когато ме приеха в Университета Rutgers, открих хора, които ме допълваха: говорехме за неща, за които обикновените деца не можеха и да си представят. И това ме тласна в друга посока. Тази духовна промяна беше също толкова драматична като физическия ми преход от Гърция в САЩ.”

Вече рядко излиза от ателието си и най-вероятно поради тази причина няма да се появи на откриването на изложбата си във Венеция, която наименува „Paraxena”.

53-тото Биенале във Венеция с творчески директор Даниел Бернбаум се провежда под заглавието «Making Worlds» и ще наблегне повече на съвременни прояви на живописта и на графиката, а не толкова на инсталации и видео-арт.