Първото Биенале, което се проведе в гръцката столица бе наречено Destroy Athens, докато второто Биенале, което започна на 15 юни и ще продължи до 4 октомври се захваща с темата за рая, както е и наречено – „Heaven” и ще бъде подредено около крайбрежието на града. На Биеналето са представени шест големи изложби под различни заглавия с творбите на повече от 100 визуални артисти.

Група XYZ, които са създателите и арт-директорите на Атинското Биенале, за да организират втората голяма среща на визуалните артисти с тяхната публика, поканиха отбрана група от хора на изкуството, които разнищиха идеята за „рая” – сега, когато общото усещане у всички клони по-скоро към разочарование и сблъсък.

Шестте изложби на Биеналето са проектирани от архитекта Андреас Ангелидакис и са под формата на автономни виждания относно тази обширна тема. А ето и кои са те:

1. Live (куратори Димитрис Папайоану и Ксагорарис)

Временни инсталации образуват свързани една с друга театрални сцени, екрани и плаващи платформи, сред които зрителите и зрелищата си разменят местата. Нови употреби на пространството са измислени под водната повърхност, из улиците, както и по покривите на съседните сгради, без да пречат на вече съществуващите.

 2. Световен център на въпросите (куратори Chus Martinez)

Изложбата на Chus Martinez цели да разшири границите на знанието чрез един процес от актове, които са все още в действие... Тази част от изложбата е изцяло посветена на значението от задаването на въпроси. Раят би могъл да бъде разбран като едно пространство за ставането на обикновени случки. Изглежда лесно, въпреки че не е. В днешни дни няма нищо по-трудно от това да избягаш от логиката на задаване на въпроса „защо?”

3. Понеже прекият път се е загубил (куратор Diana Baldon)

Изложбата е построена около Дантевите осемте кръга, през които се минава, за да се влезе в рая: чистилището. Според „Божествената комедия” на Данте по една планина душите отиват към рая като минават през множество изпитания, които представляват различните кръгове.

Идеята на кураторката е далеч от епичната поема на Данте, но тя използва структурата като инструмент да организира творбите в нещо, което може да си го представим като хоризонталното въплъщение на чистилището – т.е. един конус, който свършва в една малка дупчица, която би могла да бъде вратата към рая.

4. Абсолютна изолация, Атина (куратор Cay Sophie Rabinowitz)

За много творци, които показват картините си на Биеналето съществува нещо – материално или духовно, изживяно или измислено, религиозно или научно, което им предоставя средствата, за да премислят, да оформят, да измислят и дори да преструктурират това място – рая или Атина, което представлява тяхното вдъхновение - моментно или за цял живот.

5. Hotel Paradies (куратор Νάντια Αργυροπούλου)

Във времето и пространството, които стоят между единственото сигурно нещо, което ще ни се случи – смъртта, и възможността за живота-след-това, съществува невероятно напрежение, чиято запалваща искра се нарича: желание. Под тази призма, раят може да бъде разбран като „Разпуснато желание”.

6. Колко ангели могат да танцуват на главата на една карфица? (куратор Христофорос Маринос)

Изложбата представя рая повече като една вероятност или едно обещание, което се намира извън всекидневния живот, а не свързан с покоя и със спасението на душата след смъртта. Изложбата е разделена на три части и представя творби, които като цяло предават идеята за „култивираният” рай, който е скроен по човешки мерки и ограничения.