Отваря врати за посетители от 24 юли новият Археологически музей в град Патра- „бижуто на ахейската столица”. Там ще са изложени ценни колекции от мозайки, стъклени вази от древността и открития от гробове предисторическата до римската епохи. На церемонията по откриването ще присъства и министърът на културата Андонис Самарас.

В три от залите на музея ще бъдат изложени предмети, които датират от предисторическия до римския период, а останалите три зали ще приемат гостуващи и образователни изложби. Служителите на музея работят трескаво през последните месеци, за да подредят предметите и да се погрижат за тяхната сигурност.

В централната зала наречена „Залата на частния живот” са показани предмети от всекидневието на древните. Там посетителят ще може да види какви инструменти и съдове са използвали в домакинствата. Също така са изложени и по-голямата част от мозайките, които са намерени в района около града. Те са поставени или на пода или по стените, а на тях могат да бъдат видени ловни сцени, сцени от религиозни обреди и от митологията, като например мозайките на Афродита и на Медузата. По мозайките може да се види влиянието на източните култури, като пример за това е изображението на река Нил.

„По експонатите в музея посетителите могат да придобият представа за живота в древността” подчерта председателят на научната комисия на новия Археологически музей в Патра Никос Муртзас.

„Тъмната зала” е залата с гробовете, където си личи развитието на обредите от предисторически времена до римската епоха. Съществуват и възстановки на гробовете, в някои от които са оставени да лежат скелетите, като археолозите са се постарали да дадат представа и за погребалните обреди в различните епохи.

В музея е изложена и една от най-големите и редки колекции на стъклени вази от древността. Повечето от експонатите са от областа Ахаия, а в главната зала има възстановка на една цяла селска къща от римската епоха с цистерната и с всички дейности, които са се извършвали в нея. Впечатляваща е и архитектурата на богатите градски римски къщи, както личи от възстановката на дна такава, която може да бъде разгледана в «Залата на частния живот».

Г-н Мурдзас отбеляза за вестник «Етнос», че „не искаме музеят да бъде стерилно помещение, а да представлява едно творческо пространство и място за културни срещи.”