Константин Манос: Отдавна не работя за пари

04 Август 2009 / 14:08:06 GRReporter

3657 прочитания

Мария Спасова

Специален пратеник на GRReporter в Рокпорт, Мейн

"Разбира се, че късметът е много важен, по-важното е да си подготвен за него и да го очакваш", казва световноизвестният фотограф от гръцки произход Константин Манос, който стяга голяма ретроспективна изложба в музея Бенаки през ноември 2011 година и очаква около Коледа в Италия да бъде отпечатана втората част на прочутия му фотоалбум American Color. Междувременно членът на легендарното студио Магнум води майсторски клас по фотография в Maine Media Workshops в Рокпорт, където и се срещаме. В последните 20 години той всяко лято намира време за своите ученици в прочутото медийно училище. "В Гърция казвам, че съм 51 процента грък и 49 процента американец. В Америка казвам, че съм 51 процента американец и 49 грък. Пред мене не седи въпросът какъв съм, аз съм фотограф", признава Константин Манос.

Той е от този тип професионалисти, за които е достатъчно да видиш две-три техни снимки, за да те убедят, че фотографията отдавна е престанала да бъде занаят и се е превърнала в изкуство. Чернобелите му снимки от по-ранния му период могат да бъдат видени в Музея за модерно изкуство МОМА в Ню Йорк, в Art Institute в Чикаго, в Bibliotheque Nationale в Париж, в Museum of Fine Arts в Хюстън и разбира се, в музея Бенаки в Атина, когото самият Манос определя като "атинския МОМА". Роден е в Южна Каролина, родителите му са емигранти от Гърция. Баща му напуска родината си и заминава за Америка по време на Балканските война, а майка му 10-тина години по-късно след конфликта в Мала Азия се озовава в Париж. Бащата я вижда на снимка, влюбва се в нея и зпециално заминава за Париж, за да се запознаят и оженят. "Работя като професионален фотограф от 16-годишна възраст. На 17 години заедно с брат ми се озовахме на събиране на Клу Клукс Клан и аз го документирах. Нямах представа какво означава тогава това", спомня си фотографът.

Посвещава много време на борбата на чернокожите в Америка за граждански права. Сам отива в Монтгомъри, Алабама в деня, когато те сядат на първите места в автобусите и настояват за правата си. Сам отива в дървената къща на Мартин Лутър Кинг и се запознава с него и семейството му. И така не случайно идва и пътвият му професионален успех - още на пробен период в Магнум, студиото го изпраща да отрази погребението на Мартин Лутър Кинг през 1968 година в Атланта. "Бях много напрегнат", спомня си Константин Манос. Идва още един успех. Като се разхожда в родния си град, вижда военна кола пред една църква. Пита какво става и му отговарят, че погребват чернокож войник, убит във Виетнам. Той иска разрешение от дядото на жертвата и от свещеника и снима погребението. Церемонията не трае повече от 15 минути, но снимките от нея обикалят света и му носят наградата New York City Art Directors Award. Днес Манос не крие, че е горещ привърженик на американския президент Барак Обама и е огорчен, че на изборите цели 40 на сто от американците са гласували против него.

"Отдавна не работя за пари. Снимам само неща. Които ме интересуват професионално", казва прочутият фотограф. През 60-те години се връща в Гърция и прекарва дълго време там с цел да снима "Непознатата Гърция". Коя е позната и коя непозната Гърция? "Поставих си условие да снимам само села, в които няма електричество", припомня си Манос. Обикаля 75 хиляди колометра с фолцвагена си и снима истинския селски живот в Гърция, който издава в много награждавания албум "Greek Portfolio". Тези снимки му осигуряват място в световноизвестните музеи и галерии. Следват ангажименитие му към Бостън и Бостънския симфоничен оркестър. "Бях изпаднал в творческа криза. Чувствах, че бях дал всичко от себе си в черно-бялата фотография. Не знаех накъде да продължа", разказва фотографът.

Тогава се появява цветната фотография. Константин Манос я изучава дълги часове в студиото си докато изучи тайните й и започва отново да снима. Този път из улиците на Америка. Така се появява следващият му фотоалбум "American Color", който не просто го утвърждава сред водещите фотографи в света, но и го прави творец със свой собствен, неподръжаем стил. Снимките му са една симфония на цветовете със закачливата игра на светлосенките, които запечатват неуловимостта и магията на момента. "Никога не режисирам снимките си", твърди Манос, но умея да изчаквам и да запечатам момента, който е неповторим. В творбите му говори подтекстът, предният план много често се оказва второстепенен, очите се смайват да откриват неподозирани символи в на пръв поглед обичайни сцени.

"Понякога ми се иска да бях прекарал повече време в Гърция. Знаеш ли, гръцките момичета са много красиви. Харесват ми младите хора там, които цяла нощ стоят в кафенетата в центъра на Атина и пият кафе. Харесва ми гръцката музика и това, че младите хора я обичат. Гърците са добри хора, духовни, животът в Гърция е много красив", ми признава Константин Манос на чаша горещо сутрешно кафе на мъгливия бряг на Северния Атлантик.

- Кога за първи път се свързахте с Медийната работилница в Мейн?