Ангел Кабакчиев

Санторини е един от най-красивите и известни гръцки острови и макар и да звучи банално, това си е самата истина. Няма дори да се опитвам да описвам красотата на местните пейзажи: белите къщички със сини врати, вятърните мелници,  изгревите и залезите, морето. Те са известни от снимки, картички, научно-популярни филми, мултимедийни презентациии. Но запечатаната на лента красота е само част от истинския чар на малкия егейски остров, чиято вълнуваща атмосфера човек чувства само, когато го посети лично.

Санторини, или, както на гръцки се произнася името, Сандорини е всъщост наименованието на малкия архипелаг, разположен южната част на Егейско море. Много често, обаче това име се използва и за най-големия остров от групата – Тира.  Колкото до етимологията на името „Санторини”, то основната хипотеза е че след преминаването на островите в ръцете на латинските рицари, по името на църква наречена „Света Ирина”, те започват да употребяват това название, което с времето и с достатъчно фонетични промени, малко по-малко се превръща в съвременното – „Сандорини”.

Съвременната морфология на островната група е резултат от буквалното разкъсване на остров Стронгиле, както е било античното име на острова, от вулканично изригване около средата на второ хилядолетие пр. Хр. Без тази геологическа катастрофа, съвременните туристи не биха могли да се насладят на приказните обиколки с корабче из калдерата. Като говорим за вулкани, обаче, трябва да отбележим също, че вулканът е и един от действащите вулкани в Европа, като последната активност е била през 1950 г.

Освен романтиката на залезите гледани от Иа и Имеровигли, с които са препълнени рекламните материали, привличащи туристи от цял свят, архипелагът е известен още и като едно от предполагаемите местонахождения на митичната Атлантида, за която говори Платон. Проведените от известния гръцки археолог Спиридон Маринатос разкопки близо до селцето Акротири на о. Тира между 1967 г. и 1974 г., разкриват пристанищно селище от минойската епоха, унищожено в следствие на споменатото вулканично изригвзне разпокъсало остров Стронгиле. Площта на селището (близо 20 хектара), сложната дренажна система, устройството на сградите, изящните стенописи, които украсяват някои от помещенията показват, че то е било един от главните пристанищни центрове за епохата. От своя страна, този факт кара учените да се замислят дали унищожаването на това търговско и културно средище не е било повод за създаването на мита за Атлантида. Привържениците и противниците на тази хипотеза още не са постигнали удовлетворително разрешаване на спора. И въпреки неизвестния засега резултат от търсенето на Атлантида, благодарение на проучванията на професор Маринатос, Тира се превърна в най-известния археологически обект след о. Крит.

Колкото до историята на острова през средновековието и през по-ново време то тя е изпъстрена с хиляди любопитни подробности като нападенията на известния пират Хайредин Барбароса, който напада и завладява о. Тира през 1573 г. например. По-рано през византийския период, до 1204 г. островът е част от Византийската империя. След превземането на Константинопол от войските на Четвъртия кръстоносен поход, той преминава във владение на различни венециански фамилии. През 1566 г. Тира е превзет от турците, но Акротири продължава да оказва съпротива чак до 1617 г. Благодарение, обаче на стратегическото си положение в търговски и политически план, Тира, пък и останалите острови от групата се радват на доста привилегии по време на управлението на Османската империя. Архипелагът е включен в границите на съвременната гръцка държава едва през 1912 г., почти сто години след началото на Гръцкото въстание за освобождение от османското робство.

Дали се интересувате от история, или не, няма никакво занчение, за да бъдете сигурни, че ако искате да посетите някое наистина красиво и романтично място, то Санторини е може би най-добрият избор, поне за европейския регион. Пък кой знае,  може там да откриете своята Атлантида...