Мария Спасова

            Димитрис Папайоану прави история тези дни. Историята на модерния балет. Неговата модерна и класическа, крехка и силна, изящна и чувствена „Медея”, която авторът реши да повдигне на квадрат, се играе в атинския театър „Палас” при препълнени зали до края на ноември. Не че всички я харесват, по-скоро повечето зрители са смутени от новаторските решения на хореографа, от голотата на сцената (но в никакъв случай пошлост!), от странните декори. Идват в театъра, защото хореографът е на мода, нищо, че не го разбират.

За духовно свързаните с балетното изкуство, обаче, новата творба на Папайоану е преживяване, което никога няма да забравят. Защото тя е явление в световния балет. Така може би са се чувствали зрителите на първите концерти на Игор Стравински или Майлс Дейвис или на първите представления на Морис Бежар или Алвин Ейли. Това усещане за историчност, че си свидетел на раждането на нещо голямо. С „Медея на квадрат” Папайоану за пореден път доказва, че е надхвърлил рамките на Европа и се нарежда сред най-добрите световни хореографи.

Винаги когато го срещам по различни поводи - небрежно артистичен, с неизменния пуловер с качулка и лека брада (в момента е с леки мустаци, съвсем в стила на моряците на Ясон), се питам откъде ли черпи вдъхновение и в какви ли светове витае въображението му. Защото наистина трябва много, много талант, за да съчетаеш трагичния образ на майката, която убива двете си деца, за да отмъсти на неверния си съпруг с музиката на 8 опери на Белини, модернистичен декор и костюми, които спират дъха, да ги разбъркаш и омесиш ала Папайоану и на сцената да се получи най-еротичната и поетична Медея играна някога.

Разбира се вината за това е и на танцьорите. Евгения Ранду придава на Медея чувственост, еротика и изящност. Балерината е неузнаваема в образа на трагичната си героиня, изпълнението й е безспорен пик в представлението. Невероятният костюм – черупка, излязал от молива на самия Папайоану, който й предлага закрила и изолиране от света винаги, когато има нужда, допълва образа с наранимост, уязвимост, самота. Медея се променя, когато среща Ясон, в чудесното изпълнение на Янис Николаидис.

Още в „2” Димитрис Папайоану ни показа, че не се страхува от голотата на сцената. В „Медея, повдигната на квадрат” красотата на голото тяло е издигната в култ. Не случайно хореоргафът държи толкова много на отличната физическа форма на своите танцьори. Движенията и позите на телата в сексуалния акт между Медея и Ясон са толкова премерени и изразителни, че със сигурност го правят най-поетичния и романтичен сексуален акт, който някога съм виждала на сцена.

За цялсотното звучене на представлението класическо и модернистично, трагично и поетично допринасят изключително много и декорите на Никос Алексиу. Сцената е вода, която символизира морето, по което се носи корабът на Ясон и неговите моряци. Островите са огромни маси, върху които се развива действието и които се допълват с огромни бели платна. Един от най-силните моменти в постановката, танцът на Медея, разкъсвана от ревност, страст, омраза и безизходица, е изигран с изключителната сръчност и ловкост на Ранду върху два стола, които ту стоят на един крак, ту на облегалката си, ту на четирите си крака в зависимост от душевното състояние на гроинята.

„Медея, повдигната на квадрат” има много малко общо с образа, който помним от древногръцката литература или по-нови театрални, оперни и кино интерпретации. Това е Папайоановата Медея, която пленява и очарова. Хореографът винаги е казвал, че това, което го вълнува най-много като творец е любовта – еротична и чувствена, но и поетична и извисяваща. Може би затова стрелите му винаги попадат право в сърцата на публиката.