Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Пропадането на Нарцис” на Такис Теодоропулос

30 Април 2015 / 09:04:37  GRReporter
2476 прочитания

Проскърцването откъм тъмната страна на моето съзнание понякога ставаше твърде смущаващо. В моменти на абсолютна самота, затворен в някоя влажна стая под наем из вездесъщата гръцка провинция, със стени боядисани в бежов или фъстъчен цвят, и онези печки с електрическо съпротивление, които прогонват студа със заклинания в зимните нощи, които карат банковите сметки да приличат на безполезни духовни ребуси, през ума ми минаваха най-черни мисли. Ако пък преди това в кафенето или в таверната кандидат-продавачът с циклофреничността на дребното му хитруване, бе удвоил цената от предишния ден, тогава вече изпитвах истинско отчаяние.

В такива моменти ставах жертва на онази дразнеща отчетливост, която те кара да назоваваш нещата с техните истински имена и думите да се забиват в мисълта ти с цялата стремителност на тяхната буквалност. Нямах никакво съмнение, че “всички те” - Кусурис, чужденците и цялата тази паплач - ме използуваха, за да изпират парите си. Дори си представях, че пренасям мафията в багажа си - пари от наркотици и контрабандна стока от всякакъв вид. Нищо не можеше да ме спаси. И ако в крайна сметка, въпреки всичко това, успеех да се отпусна в избавителната прегръдка на Морфей, от време на време се събуждах плувнал в пот от нова вълна притеснение. Бях сигурен, че призори на вратата ще ме чака полиция и отправяйки към мен обвинение в съучастничество, разни униформени или цивилни люде ще ме отведат с вързани ръце и крака в участъка.

Но, за щастие или нещастие на следващия ден сутринта хватката на параноята обикновено се отпускаше. И аз бързах да отида в кафенето, за да убедя поредния кир-Костас да свали малко от двойната цена, която бе качил предишния ден.

 

Твърде добре познавах работодателя си Милтос Кусурис, за да му имам и най-малко доверие. Бях се запознал с него през онзи бурен период от живота ми, през който едновременно завършвах училище, борех се срещу диктатурата, четях без особени претенции класиците на марксизма-ленинизма и се опитвах да дешифрирам с последователност и относително вълнение посланията, идващи от дамската страна на битието. За разлика от мен, който час по час променях решенията си за бъдещето, той още оттогава даваше вид, че знае много добре кой е, четеше като луд старогръцки и латински текстове, пишеше образцови съчинения в училище и бе завързал здрава връзка с Марта, която по-късно му стана съпруга. И докато аз още се размотавах по разни влакове из Европа, опитвайки се да открия идеалното съчетание от следване, политическа активност и последната ми любовна история, той бе студент първи курс в Юридическия факултет на Атинския университет.

Впоследствие му се предостави възможността да докаже, че е от онези хора, които имат таланта да осребряват, и то с пълни шепи, ударите, които им дължи животът. В нощта, когато се случиха събитията в Политехниката, той бе арестуван, бяха го подложили на различни изтезания в Гръцката военна полиция ЕСА, в резултат на което още на следващия ден след падането на хунтата бе въздигнат в герой на съпротивата и като авторитетен оратор на студентските събрания си създаде предпоставки за кариера, която бе писано да не остане незабелязана. Гръцкото общество имаше нужда от хора като Кусурис, готови да го пречистят срещу съответно заплащане от греховете на миналото.

        Бях чул че се оженил, че заминал с жена си за Германия за следдипломна квалификация, върнал се в Гърция, където неуспешно се бил кандидатирал с листата на левицата и започнал адвокатска практика след като известно време поработил в една от службите на Общия пазар в Брюксел. Когато веднъж след години съвсем случайно се видяхме по обяд на улица “Солонос”, той вече бе идеален и преуспял четирийсетгодишен мъж, от онези които всяка сутрин се събуждат с увереността, че са изключително търсени. Левицата го ухажваше, защото го смяташе за една от нейните рожби, десницата, защото хора като Кусурис винаги представляваха идеално алиби за политическото й великодушие, а самият той блуждаеше в стратосферата на слабостта, която проявяваха към него както десницата, така и левицата, грижейки се за урожая с неотклонност, от която винаги съм се възхищавал, тъй като винаги ми е липсвала.

        Няколко дни по-късно той ми се обади по телефона, покани ме на обяд в ресторанта на централен хотел и ми заговори за земята:

        - През последните двайсет и пет години земята е единствената ценност, която не е разочаровала онези, които са дръзнали да инвестират в нея.

        Приех.

        Приех, защото работата ми отиваше по дяволите, защото за пореден път в живота си се намирах на прага на безпаричието, защото, бидейки съзрял за развод със съпругата ми Елени, исках едновременно всички и всичко около мен да се промени и защото, в крайна сметка и въпреки всичко това, Кусурис не бе успял да ми стане антипатичен. Очароваше ме този добре подбран и безупречно замаскиран тон на безскрупулност.

        Впрочем, той успешно се бе прицелил в ахилесовата пета на моето небитие. Вместо да започне със сантиментално лигавене относно миналото и преживяното заедно, малко преди да се разделим той много просто ми каза:

        - Във всеки случай аз винаги съм те смятал за писател. Чел съм всичко, което си публикувал. Тази работа е идеална за човек като теб. Ще вадиш куп пари и ще разполагаш с цялото си време, за да си пишеш книгите.

        Това бе изстрелът на милосърдието.

        Приблизител

но така започна всичко.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus