Галерия

1

Какви са основните акценти в Културният фестивал, провеждан всяка година в старинните двори „Аксиотеа”, където се помещава и Театралната работилница?
С течение на времето фестивалът се разшири и обогати, преди всичко с концерти с подбрана качествена музика. Това е фестивал, който има своите специфики. От една страна той не проявява интерес към театрални формации, които се ползват с шумен търговски успех, от творци, които се съобразяват с вкусовете на поредната „широка публика”, тоест -за да се изразим другояче- с „търговската пиаца”, а от хора на изкуството, които са отговорни пред собственото си изкуство, които имат последователност в своето развитие, дори това често пъти да ги държи в маргинални пространства.
Нашият фестивал е тематично фокусиран. Акцентът в интересите ни е върху средиземноморската култура и особено върху нейните изражения в периферията, в по-отдалечените райони, най-вече приковават вниманието ни кръстопътят и примесването на култури, културата произвеждана на идиоматични езици и диалектни говори, защото тя не е обезличена от доминиращата култура в една страна. Това е своеобразието, все още характерно за онези райони непопадащи в нормата. Така, нашият избор пада върху малобройни трупи или „самотни” творци, върху усещането за близост, върху формации, които се вписват много добре в домашната атмосфера, в която се провежда нашият фестивал. Театралната сцена всъщност се намира във вътрешния двор на дом с традиционна архитектура на улица „Аксиотеа” в старата част на Никозия.
Сред поставените от вас спектакли са и „Балада за мъртвия брат”» и „Мостът на Арта”, два мотива, които се срещат в устната традиция на всички балкански народи. Първият от двата дори бе избран от издателя на Антологията на балканската поезия (изд. „Приятелите на сп. „Анди”, 2006-2008) Христос Папуцакис като мото символизиращо общото изражение на балканската душа. В каква степен Кипър би могъл да бъде сметнат за част от Балканите?
Преди да отговоря нека да кажа, че наистина съм се занимавал системно с проучването на нашия фолклор, както в лекциите ми в Кипърския университет, така и в рамките на дейностите на Театралната работилница. При все това, само адаптацията на „Мостът на Арта” (или по-добре „Песента за Моста”) стигна до спектакъл на сцена. Много други сценични адаптации („Песен за мъртвия брат”, „Хелиогенити”, „Праматаринът”, „Злата майка” и др.) са разработени филологически и драматургически, но все още не са играни на сцена. Във всеки случай това изследване показа, че колкото и отдалечен да е Кипър географски от балканския полуостров, духовно и културно той принадлежи към него също толкова, колкото и към Леванта. Убеден съм, че силната връзка на Кипър с балканската култура преминава през неговата неоспорима органична връзка с гръцката култура. Тоест, колкото Гърция е част от Балканите, толкова са и Крит, и Кипър, и Родос.