Галерия

1

Българското издание на подбора стихове от кипърския поет Михалис Пиерис „Метаморфози на градове” (изд. „Фондация за българска литература, поредица „Аквариум Средиземноморие”, София 2015) има своя премиера и в Никозия. Културното събитие е инициирано от посолството на България в Кипър. В присъствието на поета и неговата преводачка на български Здравка Михайлова звучат стихотворения от изданието - на български и на гръцки, които едновременно ще могат да бъдат следени на дисплей и на английски (от предстоящото издание на негова поезия в Австралия, в превод на Ирена Йоаниди).
Защо „Метаморфози на градове”? Михалис Пиерис винаги е бил на път, живял е в Австралия, в Гърция. Поетът казва, че „влиза в един непознат град, както човек се спуска в кладенец и усеща миризми, които се надигат от земните недра. Всеки град има собствена специфична миризма, която се излъчва от неговите паметници, от магазините му, от хората в него, особено от неговите жени. Скитам по улиците подобно на човек, който се е изгубил и търси ориентири, наблюдавам хора и предмети сякаш виждам за пръв път вида и формата им, виждам мирисите докато се движат около мен и търся да открия онзи образ, който неизменно остава един и същ. Някое женско божество, някоя самодива, която се приплъзва в обиталището на града и изчезва като диво животно в планината със самоувереността на красивата си снага, с надменността на добре сложеното върху фреската на града.”
Роден в Кипър през 1952 г., Михалис Пиерис е поет, преводач и университетски преподавател. Следвал е филология и театрално изкуство в Солун и Сидни (Австралия), работил е в университети и изследователски центрове в Гърция, Европа, Америка и Австралия. Публикувал е разкази, театрални творби, както и изследвания на тема средновековна, ренесансова и новогръцка литература. Издал е десет стихосбирки, превеждал е чуждестранна поезия и древногръцка драма.
Основател е на Theatrical Workshop към Университета в Сидни (1979) и на Театралната работилница (1997) към Кипърския университет, адаптирал е сценично и е режисирал произведения на средновековната и ренесансова словесност, като например средновековния летопис „Кипърска хроника” на Леонтий Махера и ренесансовия шедьовър на критската книжнина „Еротокритос” на Виченцос Корнарос. От 1993-та преподава поезия и театрално изкуство в Кипърския университет.
Отличаван е с множество награди за поезия, както в Кипър, така и международни: Международна награда за поезия „Lazio Between Europe and the Mediterranean” (2009) на региона Лацио в Италия, с най-високото отличие на Република Кипър (2010) за цялостен принос към гръкоезичната книжовност, с медал на Италианската Република (2011) за приноса му за популяризиране италианската култура в Кипър и развитие на културните връзки между двете страни и др.
Читателите на GRReporter вече имаха възможността да се запознаят с поетичните откровения “Метаморфози на градове”, които бяха представени в рубриката ни “Из съседската библиотека”. Сега ви представяме интервю с поета на преводачката на книгата Здравка Михайлова.
Освен че сте поет и университетски преподавател, вие ръководите Театралната работилница към Кипърския университет, показала множество спектакли на професионално ниво, както в Кипър, така и в  чужбина. В тях народната култура се откроява чрез съвременен творчески изказ. Разкажете ни повече за тези ваши занимания и за културния фестивал на Кипърския университет, който организирате в старинната сграда на улица „Аксиотеа” в Никозия.
Театралната работилница на Кипърския университет е основана преди години и нейната цел е да запълва важни празноти в кипърското театрално пространство, да изследва зони непроучени от професионалния театър, каквито например са произведенията на средновековната и ренесансова литература на гърцизма от периферията, тоест, онези написани на диалектен език, каквито са кипърските, критските и др. Изследването на тези творби е постоянно и усърдно и се извършва от различни ъгли. Опитваме се да оползотворим елементи от традицията и народните ритуали, които както знаете, в средиземноморските култури са с многовековни корени и са богати на театрално действо. В този смисъл, нашите постановки не се планират с оглед определен брой спектакли. Но ако преценим, че има поле за задълбочаване в даден текст, работата върху него продължава.
През тези петнайсет години ние сме поставили само седем произведения, които обаче непрестанно продължаваме да обработваме, внасяйки промени и подобрения. Често имаме и смяна на актьори, тъй като някои от младежите си тръгват, а на тяхно място идват други. По същество става въпрос за разработването на един и същи текст (нещо като work in progress, творба в развитие), което ни дава усещането, че все повече задълбочаваме познанията си в една и съща област. Това е нещо уникално, тъй като нашата литература е истински рудник от който непрекъснато откопаваме все нови диаманти (диаманти на словото). А най-важното е, че в това приключение с черпене на нови знания нашата публика (която сме създали с качеството на нашата работа) ни следва и окуражава, като гледа всяка нова версия, резултат от различен подход към една и съща творба. Има зрители, които са гледали някои наши постановки повече от пет пъти, разбира се в продължение на петнайсетте години откак съществува Театралната работилница.