Галерия

1

Този месец се навършват 70 години от Ялтенската конференция, която се провежда от 4 до 11 февруари 1945 близо до Ялта на полуострова Крим. Тогава държавните ръководители на Съединените Щати, Великобритания и Съветския съюз се срещат, за да разпределят сферите си на влияние в Европа и света. По този повод GRReporter се срещна с доцент Михаил Груев, за да научи малко повече за тези събития и последствията от тях в наши дни. Доцент Михаил Груев е ръководител на катедрата „История на България” в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски и  преподава Съвременна българска история, като през годините специализира в теми като тоталитарния режим и обществото и историческа антропология. С Михаил Груев разговаря Полина Спартянова.
    Защо тази конференция се разглежда от съвременните историци като събитие със спорни резултати?
    Ялтенската конференция завършва с декларацията за Обединена Европа, която е по-скоро за широката публичност, отколкото да има някакво пряко отношение към фактическата политика, но тя завършва този процес на разделение в Европа.
    Спорни са резулатите за страните, които остават в съветската зона на влияние, така че за тези народи без съмнение резултатите са негативни, но аз не мисля, че Ялта е големият вододел. За България той е една среща между Чърчил и Сталин през октомври 44’ в Москва, за другите страни по друго време, така че Ялта само довършва един процес на разделение, който е започнал още в самия ход на войната. От друга страна пожеланията в тази декларация звучат много красиво – създаване на демократични правителства във всички освободени държави, провеждане на избори във възможно най-кратки срокове след края на войната, които да дадат легитимност на тази нова власт, възстановяването на върховенството на закона. Тоест все красиви фрази, които нямат много общо с реалната политика, тъй като тя е свързана с едно жестоко разделение между източната и западната част и попадането на източноевропейските народи под една не по-малко свирепа диктатура. В този смисъл за народите от сам Желязната завеса, Ялта няма как да не бъде спорна.
    Какви решения се взимат по време на конференцията спрямо България и Гърция?
    По принцип Ялта препотвърждава разделението, което вече е факт. Аз затова казах, че това деление на сфери на влияние, особено на Балканите, това става още през октомври 44’, когато се договарят двамата големи за процентите на влияние в тези страни. Когато става ясно, че България остава с 75 % в съветската сфера на влияние, а Гърция с 90 % в британската сфера на влияние, проличава дълбоката наивност на самия Чърчил и британската дипломация. Още тук не става ясно с какъв механизъм и по силата на каква метрична система ще се измерят тези проценти, тъй като те стават 100 % там, където влезе Червената армия.
    Какви са последствията за двете страни след конференцията?
    Ялтенската конференция общо взето принуждава властите в България частично да отхлабят коланите и да въдедат многопартийна политика с много условности, да легализират опозиционните партии и да симулират многопартийни избори, които са си действителна симулация, защото опозицията отказва да се яви на тях през ноември 45’, явява се само Отечественият фронт. Самата опозиция няма възможност за легална изява. Но като една фасада след Ялтенската конференция действително се имитира някакъв парламентаризъм, някаква многопартийност и това продължава доста кратко. До Парижкия мирен договор в началото на 1947 и тогава властта в България няма нужда от този флирт и тази игра на опозиция и парламентаризъм. Така че много ограничено и много временно тя има някакви резултати за България в контекста на този цикъл за приключване на войната.
За Гърция по същия начин Ялтенската конференция принуждава временното правителство да се яви на избори. Друг е въпросът, че комунистическата партия, за която трябва да се отбележи, че е доста силна и влиятелна по това време, отказва да признае тези резултати. Това е така нареченото споразумение във Варкиза и на практика този отказ от признаването на Ялтенските договорености резултира в една кървава гражданска война, която започва през 46’, но продължава чак до 49’.
    След като „тримата големи” се договарят във всички европейски страни да се проведат свободни демократични избори, защо споразумението им не се спазва в България и Гърция?
    Защото България е окупирана от Червената армия и тя диктува условията, при които да се проведат избори. Реално няма условия, при които да се проведат нормални избори. Докато в Гърция се провеждат такива избори и показват силно поляризиране на гръцкото общество и силно влияние на гръцката комунистическа партия, която има ореола на двигател на анти-германската съпротива. Но въпреки това тя се оказва не достатъчно силна, за да поеме сама властта и това е причината тя да се откаже от тази договореност и да се отиде на един кървав граждански конфликт.
    Съществувал ли е начин по това време, по който България да се освободи от съветското влияние в страната?
    Ние обикновено в историята нямаме практиката да разсъждаваме контра-актуално, какво би станало „Ако...”, разглеждаме събитията такива каквито са. Но аз не виждам възможност за друго решение, както и за останалите източноевропейски страни, в които влиза Червената армия. Без значение дали комунистическата партия е достатъчно силна, за да спечели сама избори. Например в Чехословакия и Унгария тя е твърде слаба и няма  как да спечели избори независимо от окупационния режим в тези територии. Но въпреки това Червената армия прави вътрешен преврат в тези страни и поставя комунистите отгоре във властта, без да са се явявали на избори, така че аз не виждам друга алтернатива за България.
    Защо всъщност страната ни не търси съдействие от останалите две велики сили?
    Няма условия за това. Нека не забравяме, че България едностранно им обявява война през декември 1941, заявявайки че това ще бъде символична война. След това, когато започват бомбардировките, войната вече не е толкова символична и те нямат основание да симпатизират на българите. Обратно, Чърчил разглежда това предаване на страната на Сталин като начин да я накаже за нейното вероломство. Специално той има стар зъб на българите. Що се отнася за американците, те са твърде далеч. Това проличава и на самата Ялтенска конференция. По принцип Рузвелт е под влияние на харизмата на Сталин. Рузвелт и Чърчил трудно могат да се разглеждат като съотборници, Рузвелт има прекалено много предразсъдъци спрямо Чърчил и за него той е олицетворява старият британски империализъм, старият политик, който е крепител на колониалната система. В този смисъл Рузвелт е склонен чисто политически да даде аванс на Сталин, отколкото на Чърчил. Така че това, което трябва да се каже за политика на Рузвелт е, че той още в самия ход на войната се дезинтересира за съдбата на източна Европа, той оставя това да се реши между британците и съветите.
    Когато Труман идва, той се опитва да поправи всичко това, но вече е  късно. Той си дава сметка, че трябва да бъде употребена сила, за да бъде възпрян комунизмът и това е причината в крайна сметка САЩ  да окажат помощ на гръцкото правителство в смазването на комунистическата съпротива там.
    70 години след Ялтенската конференция: може ли да се говори за ново преразпределение на влиянието на Великите сили в съвременния свят в момента?
    Вероятно нещо такова е в ход, но то не е намерило своята „Ялта” в момента. Вероятно Русия се опитва да промени статуквото, докъде ще спре – предстои да видим. Явно е и че тя сама няма да успее да промени целия световен ред, но ще се отнася до близките региони тя ще се опита да възстанови влиянието си. Но може да се каже, че през последните две години Ялтенският ред е подкопан, тъй като ялтенските граници и споразумения в чисто териториален и геополитически аспект се възприемаха за едно и също. Последните години ставаме свидетели и на това, че Ялтенските граници не са ненарушими.
    Как  възприемате паметника на трите големи, който беше издигнат в чест на Ялтенската конференция на полуострова Крим, който е една от спорните територии на Стария континент днес?
    Това е напълно нормално – и с историческа, и с рекламна цел. Всеки един от тримата има някакъв принос към човешката история, бил той и много зловещ в някой от случаите. Но така или иначе всеки един от тях заслужава да бъде помнен по един или друг начин.