В ход е ново преразпределение на света, но то все още не е намерило своята Ялта

16 Февруари 2015 / 08:02:41 GRReporter

2420 прочитания

Този месец се навършват 70 години от Ялтенската конференция, която се провежда от 4 до 11 февруари 1945 близо до Ялта на полуострова Крим. Тогава държавните ръководители на Съединените Щати, Великобритания и Съветския съюз се срещат, за да разпределят сферите си на влияние в Европа и света. По този повод GRReporter се срещна с доцент Михаил Груев, за да научи малко повече за тези събития и последствията от тях в наши дни. Доцент Михаил Груев е ръководител на катедрата „История на България” в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски и преподава Съвременна българска история, като през годините специализира в теми като тоталитарния режим и обществото и историческа антропология. С Михаил Груев разговаря Полина Спартянова.
   Защо тази конференция се разглежда от съвременните историци като събитие със спорни резултати?
   Ялтенската конференция завършва с декларацията за Обединена Европа, която е по-скоро за широката публичност, отколкото да има някакво пряко отношение към фактическата политика, но тя завършва този процес на разделение в Европа.
   Спорни са резулатите за страните, които остават в съветската зона на влияние, така че за тези народи без съмнение резултатите са негативни, но аз не мисля, че Ялта е големият вододел. За България той е една среща между Чърчил и Сталин през октомври 44’ в Москва, за другите страни по друго време, така че Ялта само довършва един процес на разделение, който е започнал още в самия ход на войната. От друга страна пожеланията в тази декларация звучат много красиво – създаване на демократични правителства във всички освободени държави, провеждане на избори във възможно най-кратки срокове след края на войната, които да дадат легитимност на тази нова власт, възстановяването на върховенството на закона. Тоест все красиви фрази, които нямат много общо с реалната политика, тъй като тя е свързана с едно жестоко разделение между източната и западната част и попадането на източноевропейските народи под една не по-малко свирепа диктатура. В този смисъл за народите от сам Желязната завеса, Ялта няма как да не бъде спорна.
   Какви решения се взимат по време на конференцията спрямо България и Гърция?
   По принцип Ялта препотвърждава разделението, което вече е факт. Аз затова казах, че това деление на сфери на влияние, особено на Балканите, това става още през октомври 44’, когато се договарят двамата големи за процентите на влияние в тези страни. Когато става ясно, че България остава с 75 % в съветската сфера на влияние, а Гърция с 90 % в британската сфера на влияние, проличава дълбоката наивност на самия Чърчил и британската дипломация. Още тук не става ясно с какъв механизъм и по силата на каква метрична система ще се измерят тези проценти, тъй като те стават 100 % там, където влезе Червената армия.
   Какви са последствията за двете страни след конференцията?
   Ялтенската конференция общо взето принуждава властите в България частично да отхлабят коланите и да въдедат многопартийна политика с много условности, да легализират опозиционните партии и да симулират многопартийни избори, които са си действителна симулация, защото опозицията отказва да се яви на тях през ноември 45’, явява се само Отечественият фронт. Самата опозиция няма възможност за легална изява. Но като една фасада след Ялтенската конференция действително се имитира някакъв парламентаризъм, някаква многопартийност и това продължава доста кратко. До Парижкия мирен договор в началото на 1947 и тогава властта в България няма нужда от този флирт и тази игра на опозиция и парламентаризъм. Така че много ограничено и много временно тя има някакви резултати за България в контекста на този цикъл за приключване на войната.
За Гърция по същия начин Ялтенската конференция принуждава временното правителство да се яви на избори. Друг е въпросът, че комунистическата партия, за която трябва да се отбележи, че е доста силна и влиятелна по това време, отказва да признае тези резултати. Това е така нареченото споразумение във Варкиза и на практика този отказ от признаването на Ялтенските договорености резултира в една кървава гражданска война, която започва през 46’, но продължава чак до 49’.
   След като „тримата големи” се договарят във всички европейски страни да се проведат свободни демократични избори, защо споразумението им не се спазва в България и Гърция?
   Защото България е окупирана от Червената армия и тя диктува условията, при които да се проведат избори. Реално няма условия, при които да се проведат нормални избори. Докато в Гърция се провеждат такива избори и показват силно поляризиране на гръцкото общество и силно влияние на гръцката комунистическа партия, която има ореола на двигател на анти-германската съпротива. Но въпреки това тя се оказва не достатъчно силна, за да поеме сама властта и това е причината тя да се откаже от тази договореност и да се отиде на един кървав граждански конфликт.
   Съществувал ли е начин по това време, по който България да се освободи от съветското влияние в страната?