Галерия

1

Документален филм с продължителност от 5 часа, седем тематични раздели, 304 емблематични за елинистическия свят експонати и 3500 текстове ще съставят колекцията на дигиталния музей, който ще представя времето от създаването на Македонското царство до съвременните изследвания за живота на Александър Велики. В допълнение музеят цели да се превърне във форум за дискусии на учени, които изследват елинистическата епоха, съобщи гръцката информационна агенция AMNA.

Това ще представлява дигиталният музей, посветен на легендарния пълководец, чиято история вълнува обществеността и до днес. Той се очаква да бъде завършен през 2015 и се подготвя от археолозите, които участват в разкопките около древната столица на Македонското царство Егес, днес Вергина в Северозападна Гърция, съобщи археоложката и вдъхновителка на проекта Ангелики Котариди.

В качеството си на директор на археологическата служба в област Иматия тя информира и за хода на подготовката за откриването на музей в Егес. „Идеята ни беше да създадем един отворен музей, който да комуникира с посетителите и да е свързан с целия регион. Създадохме „зали” на различни места в огромния археологичен парк с площ от 500 декара, който включва древните гробове и могили. Засадихме 3000 дървета, като стремежът ни е да пресъздадем обстановката от онази епоха. Централният археологичен съвет вече одобри идеята ни да провеждаме разкопки пред посетителите, които те ще наблюдават в реално време. В сградата на музея, която все още е в процес на изграждане не се предвижда постоянна експозиция. Като изключим двете открити пространства, където ще бъдат изложени експонати, свързани с царския дворец и статуи, цялата останала площ ще бъде предоставена за непрекъснато променящи се изложби. Стремим се също да създадем и център за изследване на елинистическия свят”, разказа Котариди.

Археоложката не пропусна да коментира  очакванията, които породиха разкопките в гробницата в Амфиполи и най-вече това, че там е вероятно да се намира гробът на Александър Македонски. „Ако знаем нещо то е, че той не е погребан там. Когато написах това много хора ми казаха, че това ги притеснява и, че биха искали гробът му да се намира там. Аз не искам да открия погребания Александър, не ме интересува да открия заровени кости и не мисля, че ще ги намеря. Предпочитам да търся неговата жива памет”.

В края на представянето си Ангелики Котариди обърна внимание на осъществената от Александър Велики глобализация, която е била коренно различна от днешната. „Александър си е представял един свят без граници, но с уважение към специфичните черти на хората. Гръцкият език и култура са били свързващото звено, но идентитетът е бил въпрос на избор, а не задължителен”.