Галерия

4

3

2

1

Плажът Агиос Павлос с неговата пясъчна ивица, която продължава като подводен риф до островчето Никурия (собственост както повечето земи тук на гръцката църква), напомня повече на карибска лагуна, отколкото на егейски залив. От години морските глъбини около острова привличат гмуркачи от цял свят. Неслучайно френският режисьор Люк Бесон е избрал залива Света Анна, който се намира под манастира Хозовиотиса, за да заснеме тук през 1988 г. филма “Бекрайна синева” (”The Big Blue”) с Жан Рено. Във филма неговият герой сицилианският гмуркач Енцо Молинари казва на приятеля си: “Бог се намира на дъното на морето. Гмуркам се, за да го открия”.

Номинираният осем пъти за наградата “Сезар” филм на френския режисьор екранно онагледява неговите кристални морски води с тюркоазени и изумрудени отблясъци, а природната му красота и археологически находки започват отново да привличат туристи - от поклонници на античната древност до увлечени от екотуризма “перипатетици”, които изследват древните и нови пътеки, пресичащи острова. Сред широката гама туристи естествено има и доста французи.

Различна е мотивацията на събралите куража да вземат кораба от Пирея (може би за щастие Аморгос няма летище и пътят дотам варира от 5 до 9 часа в зависимост от бързината на кораба): поклонници на античната древност, почитатели на религиозния туризъм, увлечени от екотуризъм, изследователи на богатата на билки и ароматни треви природа покрай старите и нови калдъръмени пътеки, пресичащи острова. Макар и напоследък да се забелязва известен туристически “бум”, профилът на посетителите отговаря на облика на острова и помага за неговото съхраняване.

Онова, към което се стремят всички религии е светлината, просветлението. Буда означава “просветлен”, един от върховите моменти в Елевзинските мистерии бил проблясването на светлината за позналите посвещаването, когато бил показван житният клас - символ на богинята на плодородието Деметра, Христос казва на своите ученици: “Аз съм светлината и пътят”. Гърците живеят със светлината без да я анализират, без да размишляват върху нея, но за мнозина тя е източникът на онази прозрачност и яснота, кристализирала във философската мисъл по йонийските крайбрежия и архаичното изкуство в Егейския архипелаг. Гърците заместват варварското опиянение и преклонение пред деспотизма с божеството на светлината и изкуствата Аполон, откривайки непрестанно с мореплавателска страст все нови и нови територии на духа, които да колонизират, като се опитват да разширят, да надмогнат границите,да разпространят светлината на мисълта.

Здравка Михайлова е носител на наградата на Съюза на гръцките писатели  за 2005 година за най-добър превод на гръцки автор на балкански език за книгата „Андреас Ембирикос: сюрреалист, психоаналитик и фотограф”. Превела е трийсет книги от гръцки на български и няколко от български на гръцки: проза, поезия, есеистика, театрални пиеси, разкази.