Сердика и остава само Столичната община и Министерството на културата да
решат как да представят тези находки пред обществото.
    - Каква е съдбата на амфитеатъра на Сердика, вторият амфитеатър в европейска столица след Колизеума в Рим?
    - Източната му част беше застрашена от разрушаване по време на строежа
на едноименния хотел в района му. Имахме страшни разправии със
собствениците на терена, но в крайна сметка те узряха за нашите идеи и
експонираха останките от арената в предверието на хотела. За съжаление
западната половина на амфитеатъра, която се намира до Младежкия
театър, тъне в забрава, защото Националната Електрическа Компания искаше да построи на това място сграда с подземни гаражи, а и собствениците на страничните парцели също имат претенции към него. Столичната община трябва да се намеси по-решително в този конфликт, за да може да се предвижат нещата и да се експонира тази уникална находка. Все пак в Европа има само още една
столица с амфитеатър на територията й и това е Рим.
    - През 2014 се навършват 1000 години от смъртта на цар Самуил и в
България са планирани различни чествания по този повод. Обсъждали ли сте този въпрос с Вашите колеги от Македония?
    - В интерес на истината не сме говорили с тях по тази тема, тъй като аз имам
известни съмнения, че те биха могли да откликнат адекватно. Науката в
Македония е политизирана и те дори и да искат няма да могат да заемат
една адекватна научна позиция. За съжаление там идеологията
контролира науката и заема пародийни размери, особено ако погледнем
какви неща се строят в Скопие. Македонците се опитват да си сформират
своя нация, разбира се това е тяхно право, но това не става с крадене на
история, а всеки трябва да си я създаде. Ние ще организираме
международна научна конференция по случай годишнината от смъртта на
цар Самуил и се надяваме техни представители да се включат в нея също.
    - Как успявате да се преборите с българските иманяри?
    - Археолозите можем само да алармираме за тяхната незаконна дейност и да си късаме нервите. Иманярството разрушава не само труда и професията
ни, но и ни руши като нация. От една страна иманярската истерия се
заражда от бедността в България, но от друга заради пазара и търговете,
коите се организират в Западна Европа и САЩ. Много често те ни
критикуват, че не си пазим историческото наследство и не се борим срещу
иманярството, а в същия момент не могат да обяснят защо разрешават
организирането на аукциони с наши находки, които очевидно са изнесени
от България незаконно. Иманярите са агресивни хора, зад тях стоят много богати хора, публични лица, които се държат изключително нагло, представяйки
се за „дарители” на находки. Унищожават редица акрополи, антични
градове и даряват всичко, което не им върши работа. Трябва да създадем една неблагоприятна среда за иманярите в България като информираме постоянно обществото за находките на археолозите, защото само така ще можем да се ангажираме да опазим културното и историческото си наследство. Все пак то не е само наше, а и на поколенията след нас.
    - Как върви работата Ви в момента по трасето на Южен поток?
    - По закон ние сме длъжни да проучим всички археологически обекти по
пътя на газопровода и да проучим как да ги запазим. В момента сме малко
затруднени заради лошите метереологични условия, но въпреки това
продължаваме работа. По-нататък ни предстои да подпишем договор за
археологически разкопки и за наблюдение по време на работа с
акционерното дружество „Южен поток”. За момента сме локализирали над
100 обекта, които могат да бъдат засегнати от този проект и със сигурност
по време на работата ще изникнат и други, които не сме успели да
локализираме. Засега си съдействаме добре с инвеститора и
Министерството на културата, надявам се да запазим до края добрите си
взаимоотношения.