Галерия

1

В университета получаваме бюлетин с новини, свързани с изкуството и съвсем случайно попаднах на международния фестивал в Атина. Реших, че трябва да опитам, понеже знаех, че става дума за международно жури с участието на млади хора. Предположих, че всички ще бъдат студенти и понеже уча кино и през последните две години в Лондон съм посетила доста кинофестивали, като публика разбира се, ми стана много интересно да видя дали все пак има шанс да дойда. Освен това исках да видя и Атина. Подадох документите си. Нямаше конкурс, но трябваше да напишем кратко есе на избрани от нас тема и филм. Точно тогава бях гледала новата лента на Вернер Херцог за пещерата Chauvet във Франция, който е първият му 3D-филм. Той предизвика в мен силни чувства, почти ме разплака, въпреки че е документален, защото беше направен прекрасно. Написах есето по тази тема. Малко по-късно организаторите ми изпратиха покана. Аз, разбира се я приех и от два дни се намирам в Атина.

Можеш ли да опишеш чувството да си член на жури, въпреки краткия ти опит?

Много е приятно. Бих била много щастлива, ако това или нещо свързано с него би могло да ми бъде професия. Пристигнахме преди два дни още същата вечер присъствахме на откриването на фестивала. Филмът беше „Артистът” на режисьора Мишел Хазанависиус. Нов, много красиво направен филм в стила на 20-те години на миналия век, в периода на преминаване от нямо кино към кино с говор. Мога да кажа, че беше много интересна премиера. След това имаше парти, на което се запознахме с различни и много приятни хора.

В интерес на истината съм много приятно изненадана от Гърция, чувствам се много добре тук. Особено приятно ми е да се запознавам с хората. Всички са много усмихнати и приятни, а с останалите членове на журито си допаднахме много. Всяка сутрин гледаме по два филма за конкурса, а след обяд избираме сами какво ще гледаме.

Очакваш ли с нетърпение да гледаш някой конкретен филм, на някой конкретен режисьор?

Аз постъпих малко непрофесионално, но реших да не погледна кои са филмите в състезанието, нито тяхното обощено съдържание. Изобщо не обичам рекламните материали, в които се описва филмът, защото ми развалят удоволствието най-вече от операторската работа. Така че в общи линии съм непрекъснато изненадана, което ми харесва много. Смятам, че в киното не може да ти се случи нищо по-хубаво от това да се изненадаш приятно.

Всички снимки, които гледахме до момента ми бяха интересни. Очаквам утрешната прожекция на един английски филм със заглавието „Submarine” (Подводница) на Ричард Аюадe. Това е неговият първи филм, доколкото знам. Интересът ми е свързан с това, че преди години той участваше в един английски сериал, който ми бе харесал по субективни причини. Освен това видях няколко кадъра, които засилиха желанието ми да гледам филма, който така или иначе участва в състезанието. До момента има други филми, които ми харесаха много, но засега няма да кажа кои са те.

Какво трябва да има един филм, за да те впечатли и да му дадеш най-високата си оценка?

Понеже се занимавам с фотография от много години държа много на операторската работа. Колкото по-интересна, абстрактна и странна е тя, както и монтажът, толкова повече ми харесва филмът. Но, в крайна сметка всеки филм е толкова различен. През последните години съм гледала неща, които не съм и очаквала, че ще ми харесат. Никога не съм била фен на американското кино, но мюзикалите от 30-те и 50-те години ми харесаха страшно много, против очакванията ми. Затова се опитвам да не бъда много предубедена или с някакви грандиозни очаквания, защото до момента много рядко съм оставала разочарована.

Сподели все пак един случай на разочарование.