Галерия

1

На София Филм Фест тази година фокусът по някаква причина бе насочен към „Черния лебед”, един крайно комерсиален филм. В един момент разбрах, че организаторите са имали възможност да излъчат „Пина” на Вим Вендерс веднага след фестивала в Берлин, което е била една страхотна възможност за българската публика. Филмът не е бил излъчен и съответно Вим Вендерс не е присъствал на фестивала. Разочарована съм от гледна точка на това, че ако в България имаме някакъв фестивал, който би могъл да стане мащабен, това е именно София Филм Фест. И ако има възможност творец като Вендерс да участва организаторите трябва да направят всичко възможно това да се случи. Не защото той е много велик или звезда, а защото е интересна личност, която би могла да предзвика интереса на публиката.

Аз живях в София пет години и познавам много хора, които биха искали да гледат кино, което по една или друга причина не достига до България. Съществуваше едно европейско кино, нещо като къща на изкуството, където излъчваха филми на Педро Алмодовар с месеци наред. Колкото и да се наслажда публиката на Алмодовар, все пак не може да гледа едно и също. Смятам, че навлизането на нови неща предстои. Освен това има много млади хора, които учат в чужбина и се интересуват от театъра и киното. Много от тях се връщат в България. Така че публика за стойностни неща има.

Ти смяташ ли да се върнеш?

Не знам. Зависи как ще се стекат обстоятелствата. Ако ми го позволят - да. Но ако в чужбина имам по-добра възможност за някакъв друг тип работа, сигурно не. Но аз нямам намерение да живея някъде конкретно и да се установя там завинаги. Може би това е най-интересното в киното: Че непрекъснато наблюдаваш неща, които се намират в други страни, различни култури, реално един обмен на емоционална и духовна информация. От друга страна хората, с които се срещам са в непрекъснато движение, идват от различни страни, имат различни интереси и това ми харесва най-много от всичко. Затова ми харесва и този фестивал и все още не съм успяла да разгледам дори малка част от Атина.

Как определяш нивото на организацията?

Прекрасно е. Ходила съм на големи фестивали в Лондон, но там мащабът е друго, финансирането също. Тук в Атина се грижат много за нас, насочват ни и ни помагат по много начини, което е непривично за мен. А и хората са по-отпуснати, по-южняци в най-добрия смисъл на думата.

Какво е мнението ти за съвременното българско кино?

Наскоро гледах „Мисия Лондон” и „Love.net”. Излязъл е и още един филм, но не съм запозната с него. Не мога да кажа, че „Мисия Лондон” е сред филмите, които бих могла да разбера, защото хуморът  в него е свързан малко или много с нещо, което не съм преживяла. „Love.net” не надмина очакванията ми, но пък беше добре заснет.

Мисля, че когато хората правят филми и то успешно не мога да ги критикувам за това, че лично на мен не са ми харесали. Всяка работа и всеки екип е сам за себе си. Фактът, че някой е от България не би могъл да стигне до световно признание. В този смисъл мисля, че ще бъдат създадени все нови и нови творби. В никакъв случай не трябва да се поддаваме на някакви лоши настроения от типа на това, че „ние в България нямаме кино” и подобни. Така са се стекли нещата досега. Въпросът е какво ще става занапред.

Преди няколко години беше излязъл филмът „Дзифт” на Явор Гърдев. Филм ноар, много добре направен, тип криминале, който ми хареса страшно много. Разбира се, нямаше нищо общо с реалността на 60-те години в България, но в крайна сметка един интересен поглед и препрочитане на историята.

Творчеството и усещането за творчество няма нищо общо с това кой откъде идва. В киното винаги има нещо, което може да бъде направено с или без бюджет. Затова нека си пожелаем да имаме много нови и интересни филми.