Галерия

2

1

    - Книгата ми е вдъхновена от моя ментор – психиатърът Виктор Франкл, който е преживял холокоста. Той е преживял нещо, което никой от нас не би искал да му се случи. И той използва тази идея за свободата да избираме отношението си, за да не тръгне по пътя на лъжите и да не омаловажи нещата, които е преживял. Той е бил в Аушвиц и непрекъснато се е питал дали ще бъде жив в следващия момент. Неговото отношение не е било „Не е ли чудесно, че пак ще ме измъчват. Аз имам положително отношение, което показва, че днешният ден е добър за мен”.  Това, което той прави е да се възползва от избора си на отношение и да предпочете следното: „Мога да се справя, ще преживея ужасните неща, с които се сблъсквам, за да мога да видя семейството си отново. Ще изляза”.
    И това, което открихме е, че изборът на отношение не означава нищо повече от това да откриеш и приемеш, че позитивното отношение ти е присъщо; то е вътре в теб и те кара да продължаваш напред. Ако погледнем към семейството ми, голяма част от членовете му са били убити от нацистите, били са се срещу турците. Имам предвид стотици години назад, тъй като съм проследил корените на семейството ми до 1090 г. Всичко е било заради тяхното отношение. Те вероятно биха се отказали, но цялата тази идея, например „Свобода или смърт” на Никос Казандзакис, е идея за отношението, защото казваш „ще се боря за свободата, ще бъде свободен сега, в този момент.”
    И да, икономиката е зле. Да, току що си загубих работата. Но какво става, ако имаш негативно отношение? Превръщаш се в жертва. И това е толкова вярно и в много други култури. Те са много обременени от отношението си. Отношението към живота заключва хората в ментален затвор. Пречи им да откриват възможностите си. Изборът на отношение в никакъв случай не означава да казваме „Искам да гледам на всичко през розови очила” или „ Да, икономическата криза е толкова прекрасна, харесва ми и не мога повече да чакам, така че ми намалете пенсията с 50%” .
    Ако можеш да промениш отношението си вътре, това поне може да ти помогне и да те вдъхнови да не се примиряваш, да си потърсиш нова работа или да измслиш нов начин да защитаваш семейството си, така че да не се притесняваш за храната, например. Но ако се откажеш и това е, което Франкл разбира в Аушвиц: когато хората изгубят идеята, свободата да избират отношението си към живота, умират.
    Работили сме много с хора, които са се завърнали от Афганистан и Ирак. И ако те имат лошо отношение, когато се върнат и си казват: „Войната е ужасна или изгубих работата си. Нищо не ми остана от живота”. В рамките на шест месеца повечето от тях дори умират, стават алкохолици, наркомани. Така че позитивното отношение „аз мога” е свързано със собствения вътрешен дух на човека. То запазва духа жив. Това не оначава, че човек трябва да гледа на всяко нещо в захлас и да казва „Супер!”. Жена, върху която е упражнявано домашно насилие не се предполага, че трябва да казва: „О, да! Това беше толкова хубаво! Бий ме отново!” Но нейното позитивно отношение ще й даде възможност да предприеме някои стъпки, за да излезе от тази връзка или да се обади в полицията или да защити децата си.
    Така, че контекстът е важен. Това не е нещо общоприето. Но много от нас забравят, че имаме свободата да избираме своето отношение. Наскоро работих с пациенти, преживели катастрофа. И се убедих, че изборът на отношение може да помогне физически. Защото, когато човек има положително отношение и си казва: „Поне оцелях. Поне няма някой загинал”, това му позволява да продължава напред и запазва дори здравето си. В един от случаите то предпазва една млада жена да не изпадне в шок. И лекарите в спешното отделение, и останалите лекари казаха, че нейното позитивно отношение й е попречило да изпадне в шок и че иначе е можела да припадне и дори да умре. Така че отношението се отнася и до здравето.

    - За неправилен избор на отношение ли става дума, когато говорите в книгата си, че много често човек работи срещу себе си?