Галерия

2

1

    - Вашата най-нова бизнес инициатива също е свързана с Гърция. Разкажете ни нещо повече за нея.

    - Бизнесът, името на модела, продуктът, логото се нарича ОПА ден. Знаете, в Гърция всички казват „опа-опа”… Това не е дума, която има точен превод, а е дума, която означава много различни неща. Тя е вдъхновяваща. Тя изправя хората на крака. Това е хубава дума. Тя кара хората да танцуват. Ние я използваме като акроним. На английски О обозначава думата others (другите). Тоест да се фокусираме вурху другите, а не върху себе си, да се грижим за другите. Това могат да бъдат членовете на семейството, общността, страната, колегите. За другите. П означава purpose (цел). Тя е свързана с идеята за смисъла. Да имаш цел в живота си, да имаш за цел да се грижиш за семейството си, да се грижиш за клиентите на работното си място, да се грижиш за децата, ако си учител, да се грижиш за квартала, за общността. А е за attitude (отношение). Т.е. да има позитивно отношение от типа „аз мога”, с помощта на което да преминаваш през стресовите ситуации в живота. ОРА е думата, но и концепцията.
Първо ще създаем онлайн селище, подобно на facebook, което ще се нарича OPA Village. Хората ще могат да се присъединяват безплатно. Ще има видео и аудио материали, блог, място, където ще могат да общуват помежду си. Ще има секция наречена All Things Greek (Всички гръцки неща), ще има философия. Нашата цел са хората с не-гръцки произход. Това са хора, които не разбират, че Гърция има голям принос за техния език, тяхната архитектура, в изкуството, медицината, науката. И ние искаме да изведем това на повърхността, защото много хора използват фрази, които идват от гръцки, а те дори не знаят за какво става дума. Това е едната страна на инициативата.
Другата е да създадем положителна представа за гръцката култура, тъй като в момента чуваме доста негативни неща. Ние често пътуваме до Гърция и знаем, че нещата не са толкова зле. Страната се бори. Ние искаме да подпомогнем туризма, искаме да подпомогнем бизнеса. Затова сме готови да създадем един нов празник. Всеки 15 септември ще бъде ОРА ден. Ще го обявим за първи път тази година в град Ретимно на остров Крит. След това ще тръгне по света. Искаме 15.09 всяка година да бъде ОРА ден. Ще започнем да го рекламираме в медиите, за да стигне до Торонто, Чикаго, Санта Фе, Мелбърн, Сидни, Лондон. На 15.09.2011 гръцките реторанти ще празнуват деня ОРА. И вместо зелена бира, която е свързана с празника на Свети Патрик, ние ще имаме синя бира. Днес получих писмо от една гръцка пивоварна. Ще създадем един празник.
Но той ще се различава от гръцките фестивали по света. Аз съм гръцки християнин, израснал съм в гръцко православно семейство и знам, че гръцките фестивали основно събират средства за църквата. А ние искаме това да няма нищо общо с религията. Прости ме, Отче! Искаме това да бъде нещо, което хората да могат да празнуват. Може и в университетите да празнуват 15 септември. Избрахме точно този ден, защото ООН го обяви за Световен ден на демокрацията. Но ООН не казва от къде е започнала демокрацията – в Гърция. Ние искаме този ден да бъде празник на демокрацията, науката, изкуството....но и ден за забавление. Да няма нищо религиозно. Всеки човек, всяка култура, дори азиатците могат да го празнуват.

    - Как се отзовахте в Америка?

    - Аз съм второ поколение американец. Баща ми беше гръцки гражданин. Семействто ми е от Крит. Много гордо критско семейство, което имигрира тук в началото на 20-те години на миналия век. Но на края на живота си се прибраха в Гърция и са погребани в Крит. Баща ми и неговия брат бяха гръцки американци, но те бяха и гръцки граждани и се връщаха обратно много пъти. Аз съм най-голямото дете и баща ми искаше да стана успял американец. Докато растях и на моята възраст беше много трудно да имаш фамилно име Патакос. Беше смешно. Не е като днес. Днес човек може да се гордее много повече със своя етнос.  Когато бях много млад беше много трудно да имаш семейство, което говори с акцент, диалект. Защото приятелите ти идват на гости и някой от тях се казва Били Джоунс например – хубаво амриканско име. Америка вече се променя заради различните култури. Повечето американци са възприемани като WASP (White Anglo-Saxon Protestants).
     За тях беше нещо свсем непознато да имаш гръцко православно семейство – все едно да си от зоната на здрача. Семейството ти е с много силен акцент, шумно и буйно. И много от хората казват „Това ли е семейството ти? Вие сте като диваци.” А аз бях малко дете. Спомням си, че хората не произнасяха името ми правилно. Вместо Патакос те казваха Патейкос, Паджакос, Покахонас, Патейтос. Подиграваха ми се докато бях на училище. Сега не биха сторили това. Първо, ще ги осъдя. Този тип имена, тъй като не произлизат от англо-саксонската част на света, а аз растях извън Ню Йорк, в Ню Джърси, са много непознати. Те не бяха приемани. Но разбрах също, че не съм имал проблемите на баща ми и бабите и дядовците ми, тъй като не съм се сблъсквал с такава дискриминация. Аз бях някакъв образ, с който те се забавляваха. Спомням си, че казвах на баща ми, че ми се иска името ми да е различно. Искаше ми се да се казвам Патерсън вместо Патакос. Някои членове на семейството ми си смениха имената, когато имигрираха тук. Те се прекръстиха на Питърс – съкратено от името на баща им. Моят кръстник се казваше Деспополос и той го промени на Деспо, за да бъде с английско звучене. Днес не е необходимо да правиш това.