Галерия

2

1

    - Наблягате много на работата в екип. Окуражавате хората да работят заедно в семейството, с колегите на работа, за да постигнат това позитивно мислене. Защо работата в екип е толкова важна?

    - Не става дума толкова за работа в екип, колкото за смисъла на другите в нашия живот. Защото ако работиш и създаваш истински смислени връзки с другите, е много по-вероятно да намериш решения. Освен това така се споделя риска, споделя се бремето. Но ако си казваш, че светът се стоварил на раменете ти, тогава ти си древният грък Сизиф. Ти се опитваш да избутваш топката нагоре по хълма всеки път, когато тя се търкули долу. А това е постоянно, безкрайно, безрадостно стремление към нещо, което никога няма да имаш. Много по-вероятно е да го получиш, когато създаваш връзки. Тези връзки могат да бъдат под формата на работа в екип в бизнеса, в компанията. И това е причината за създаването на обединенията, защото те намират сила в числеността.
    Но споделянето е нещо повече от численост. Става дума за споделяне на ценности, споделяне на риск, споделяне на трудности, споделяне на възможности. И ако хората можеха да видят това – и затова са другите – тогава ще намерят смисъла. Ако отидете на сватба в едно критско село ще видите, че сватбите не са само за булката и младоженеце, те дори не са и само за техните семейства. Не са и само за селото. Сватбата е за всеки, който се отбие. Връзката е голяма сила. Тя е и спокойствие.
    Другото е работата в екип, но работата в екип е модерен жаргон. „Хайде да работим по-добре в екип!” Но в този случай хората не са свързани помежду си, защото си съперничат. Те не си вярват. Истинската връзка действително е автентична връзка. Не е нужно да караме Hammer, не е нужно да имаме големи търговски центрове.  Какво ако не направя милиони долари? Важното е да имам живот за милиони.

    - Срещате се с много хора. Преподавате в университетс, консултирате хората, пътувате, произнасяте речи... Защо хората са така склонни да стават затворници на собствените си мисли в началото на 21 век?

    - Можем да се върнем в средата на 20 век. Ако се върнем точно след Втората Световна война Виктор Франкл описва, че обществото има три основни проблеми или състояния, с които трябва да се справим, ако искаме да живеем в едно по-добро общество, в по-добър свят. Аз наричам това психологическо допускане на злото в 21 век. Това са стриктни условия. Това са симптомите на пулса на обществото. Първото е пристрастяването. Свидетели сме на невероятни пристрастявания. Пристрастяване към наркотици и алкохол, пристрастяване към пазаруване, пристрастяване към интернет. Днес сме много повече пристрастени, отколкото през 40-те години на миналия век или от когато и да било. Сексуална пристрастеност. Второто е агресията. Помислете за агресията. Екзалтация и т.н. Агресия по тоношение на другите, война, насилие, престъпления... Има много деструктиван агресия. И следва депресията. Франкл и след него аз в моите публикации виждаме тази симптоматика на модерния ден в модерното общество.
    Трябва да се справим с това, защото тези три условия създават чувство за липса на смисъл у много хора. Много хора преминават през поколенията. Младите хора се чудят: „Осигурена ли ми е безопасност? Какъв ще бъде животът ми в бъдеще?” Старите хора се пенсионират: „Как ще се справя с всичко това?” Затова изпадат в депресия или пристрастено поведение или агресивно поведение в някои случаи. Ярост по пътищата, ярост на паркинга... Някой затваря компанията си и се предполага, че хората ще бъдат уволнени, а те разбират за това от заглавията във вестниците.
    Това са трите вида обществени условия, които трябва много да наблюдаваме. Те се проявяват по различен начин. В Гърция наистина е тъжно, защото това, което се случва с анархистите, създава усещане за безсмисленост. Става дума за журналиста, който беше убит наскоро в Атина. Става дума за организацията, която пое отговорността... Това са нихилисти. Те не ценят смисъла на живота. И това не се харесва на много американци. Това създава един вид условия на агресия, депресия и пристратесност в обществото. А това, което се случва е, че ние преминаваме към едни по-сложни форми на съществуване, съжителстване. Има голяма разлика между местната общност и сложното модерно общество.
    В местната общност хората се познават, вярват си и обичат общността си. Те никога не биха обрали някого, никога не биха наранили. Защото това не е достойно. Модерното общество е  сложно, няма лична връзка между хората и затова трябва да внимаваме с интернет, хората живеят в тази крайна реалност, имат аватар, който представя егото им. Когате преминаваме през тези фази на социална еволюция, ние се отадалечаваме от селото. И отдалечавайки се от него, вече не сме отговорни. Затова трябва да намерим някаква балансираща точка. Не можеш да имаш истинска свобода, ако всеки може да прави каквото си иска. Така се предизвикват основните състояния на агресия, депресия и пристрастяване.
    Колкото повече можем да се фокусраме и помагаме на хората да намерят своята цел в работата, във всекидневието, толкова повече можем да им помогнем да променят и изместят своето отношение. Много по-веоятно е да раздвижим мисленето им, така че да могат да имат по-щастлив, по-здрав и смислен живот. Това е мисия. То може да стане днес, утре, но ключът тук е да се уважват корените на модерната западна цивилизация, които наистина са вкопани в душата и почвата на Гърция. И хората трябва да уважават това, да го разберат и да вземат най-доборото. Тук не става дума за корупцията в Гърция.