Галерия

2

1

    - Да не работиш сам срещу себе си е друг принцип на положителното мислене. Първото нещо е да осъзнаваме защо правим неща, които не са в наш интерес. Ще дам един пример. Да искаш твърде много да получиш повишение в работата или както тийнейджърите – да получат добро образование - толкова много се стараят, че само се препъват. И когато някой иска да получи повишение в работата, този човек е толкова въодушевен, толкова сигурен, че ще го получи. Всъщност той иска повишението толкова много, че прекарва цялото си време при шефа и началниците, и при колегите и се опитва да се представи добре. А шефът го смята за неприятен, тъй като постоянно се опитва да се  покаже, да се изтъкне. И не разбира, че работи срещу себе си по този начин. Той рябва да се успокои, да се отдръпне малко встрани, да има чувство за хумор и да не бъде толкова обсебен. Това се нарича ясна представа за нещата, да знаеш как въздействаш на другите хора.
    Каква връзка има това с избора на отношение? В много от случаите когато човек разбере, че не получава нещо, което наистина иска, той започва да полага много големи усилия. И изборът на отношение почти пропада, защото в някои случаи, ако човек полага големи усилия, това вероятно означава, че дълбоко в себе си той смята, че не заслужава това и се опитва да го свръх компенсира. Ако отношението на човек е: „Чувствам се добре с това, което имам, защото харесвам работата си. Ще бъде чудесно, ако този път получа повишението. Заслужавам го и ще го получа”. Това отношение е по-вероятно да му помогне. Ако все пак не получите повишението след като се опитвали много пъти, тогава отношението трябва да бъде следното: „А какво ще стане, ако не получа тази работа? Всичко ще бъде наред. Ще си намеря друга. Може да си намеря друга работа за по-малко пари, но която ще ми харесва повече. А може и да си намеря много по-хубава работа за много повече пари”.
    Много пъти хората полагат големи усилия да получат нещо и работят срещу себе си, защото заради отношението си не са способни да видят, че има и други възможности. Например много хора в Гърция се сблъскват с намаляване на пенсиите и заплатите и не виждат друга възможност. И техният начин на живот е като муха, която се блъска на перваза на прозореца. Понякога виждате муха на перваза на прозореца, която се опитва да излети навън. Тя вижда светлината от другата страна на прозореца и се опитва да излезе. Тя може да излезе. Може вратата да се отвори и тя да излети, но тя не прави това, а продължава да се блъска в перваза и накрая умира.
    Споменах това на една конференция в Калифорния и казах: „Не умирайте на перваза като мухата, гледаща навън”. Много хора действат на принципа на тази аналогия. Те си казват: „ Това е единствената ми работа. Това е единственото, което имам. Аз имам само тази пенсия,” и не виждат другите възможности. Това увеличава стреса в живота им. Създава им повече трудности, води до повече болести. Затова хората имат нужда да им бъдат показвани възможностите. Изборът на отношение дава свобода. Затова е и идеята да не бъдем затворници на собствените си мисли така, че да можем да кажем: „ Мога да върша и други неща. Мога да започна нов бизнес. Мога да работя нещо със съседите си”.  
    Има много хора, особено в селата, които много повече ценят и малкото, което имат. Говорили сме с хора, предимно от по-старото поколение, и те казват: „Виждали сме и по-лошо. Сблъсквали сме се с нацистите, с турците. Ще се справим.” Аз лично вярвам, че Златната ера на Гърция тепърва настъпва. Мисля, че Гърция напредва, тя е един вид лидер в това домино на преодоляване на кризата, за разлика от Испания и Португалия. А имаме и САЩ. Ние не сме толкова изостанали в тази криза. Харчим все повече пари... Единствената разлика е, че Гърция не може да печата повече пари. Гърция е с върани ръце, тя е в  Европейския съюз, както знаете. А в САЩ се държим така сякаш никой друг не може да похарчи повече пари - създаваме инфлация.