От друга страна през последните години – особено през тези, които наричаме „годините на благоденствие” – станахме свидетели на един бум от нови заглавия. В средата на 80-те години, когато аз влязох в пазара на книгата средно се издаваха по 1500-3000 книги на година. През последните години броят на новите издания надвиши 10000. Това от една страна е добро за мисълта и книгата. Освен това запълни много празнини, защото много произведения на световната литература и наука не бяха преведени дотогава. Разбира се, останаха още много празнини. Например много малко български книги са преведени на гръцки език. Аз преди няколко години издадох една стихосбирка на Кирил Кадийски и понеже се занимах доста с това, осъзнах, че в българската литература съществуват истински диаманти, които за съжаление не са преведени. Но понеже през последните години има една тенденция към литературата на балканските страни е много вероятно да бъдат издадени и български книги.
Мисълта ми обаче беше, че гръцкият книжен пазар с малката си публика не може да побере тези хиляди книги. Това е проблем и за някои книжарници. Как да решиш кои от десетте хиляди заглавия да избереш, кои да поставиш на щанда, кои да препоръчаш? Но това е много малко в сравнение с проблемите на издателските къщи.
Какви книги се предпочитат?
Нека първо да кажа, че съществува мода и при книгите и тя се променя според условията и общата ситуация. Формира от нуждите на хората или е признак на лукс. Спомням си, че през 90-те години бяха на мода албумите на изкуството и всички се бяха втурнали да купуват. Просто ги разграбваха. По едно време бяха на мода криминалните романи. Когато пък започнаха промените в балканските страни и народите започнаха да търсят своя облик, традициите и културното си наследство бяха много актуални историческите книги и изданията на тази тематика. Искам все пак да подчертая, че историческата литература е винаги актуална. Понякога са на мода и някои видове литература. Примерно „женската” литература, т.е. книгите написани от жени и предназначени за женската публика. В други случаи са модерни книгите на конкретна тематика. Някога бяха актуални теми като сблъсъкът между цивилизациите, Изтокът и Западът, ислямът и християнството. В последно време на преден план са кризата и икономиката. Виждаме, че хора, които никога са нямали интереси в областта на икономиката изпитват нуждата да прочетат нещо за това в опита си да разберат защо се случват всички тези неща в живота им. Така много читатели, които преди четяха съвсем различни неща се обърнаха към тази литература. Четат книги на икономисти, удостоени с Нобелови награди, написани в по-опростен вид, на анализатори от Гърция и чужбина. Темите са кризата, икономиката, финансовите системи, банките, фирмите, икономиката на философско ниво и различните мнения, идеологии и т.н.
Кога се появи за пръв път тази тенденция?
Преди две години, със започването на световната финансова криза. Ние, които се намираме всеки ден в центъра на Атина забелязахме, че почти от началото на 2008 хората започнаха да изглеждат смутени и замислени и цялата ситуация беше безпрецедентна. Затова и напрежението избухна през декември. Ние преживяхме тези събития от много близо и видяхме, че в протестите участваха всички хора, те не бяха само реакция на младежта. И понеже нещата стават все по-трудни и хората тепърва научават какво е меморандумът и т.н., продължават да се интересуват от книги на такава тематика. Не случайно е засилен интересът към теми, свързани с трудовите отношения. Това са книги, на които преди никой освен експертите в тези области не обръщаше внимание и бяха раздавани само в университетски и факултетски библиотеки.
Какво е състоянието на книжовния пазар в периода преди Коледа?
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
