Галерия

1

1988: Средновековният град на Родос

Средновековният град в Родос се е развил без конкретен градоустройствен план около крепостта вероятно след земетресението през 515. Според описанието в страницата на ЮНЕСКО рицарите хоспиталиери от Ордена на Свети Йоан от Йерусалим откупили острова, който останал под тяхното управление от 1309 до 1523. След това Родос бил покорен от османската империя, а по-късно от венецианците. Смята се за един от най-старите живи средновековни градове и място на среща на различни култури.

1989: Мистрас

Мистрас е бил византийски град. До днес са оцелели само развалини, въпреки реставрацията на някои сгради. Историята му започва през 13-ти век, когато франките превземат полуостров Пелопонес.

През 1249 Вилхелм II-ри фон Вилехардуин построява крепост в източната част на планината Тайгетос, на върха на хълм с конусовидна форма, наречен Мистрас или Мизитрас.

1989: Олимпия

Олимпия е било мястото, където са се провеждали олимпийските игри в древността. Там се е намирала статуята на Зевс, направена от злато и слонова кост, смятана за едно от седемте чудеса на света по онова време.

Въпреки че обектът бил открит през 1766, разкопките започнали едва през 1829 от френски археолози.

Първата голяма операция по разкриването на тайните на Олимпия започнала през 1875 и била финансирана от Германия. Тогава били открити статуите на богинята Нике от Самотраки и Хермес на скулптора Праксител. Общо археолозите открили 14 000 предмета.

1990: Дилос

В Древна Гърция остров Дилос се считал за свещен, тъй като там съгласно митовете,Лито родила близнаците Артемида и Аполон. Съгласно мита, някога Делос бил плаващ остров, блуждаещ по морета, докато Зевс не заповядал на Посейдон да го застопори на едно място, за да може на него да се скрие и роди бременната Лито. Дълго време малкия град Делос се изхранвал с доходите от храма на Аполон, който имал култово значение. Религиозната му роля бил толкова голяма, че след 426 пр. Хр. било забранено на него да се раждат и умират хора. По-късно станал крупен център на международна търговия и особено се прославил като най-големия в Средиземноморието пазар на роби. Островът се използва като музей под открито небе, който в понеделник има почивен ден и островът е "затворен". Археолозите са успели досега да открият останките на три светилища на Аполон, храм на Артемида, храм на бог Тритон, храм на Хера, Тераса на лъвовете и други светилища.

1990: Манастирът в Дафни, манастирът “Свети Лука” и “Неа Мони” в Хиос

Манастирът в Дафни е основан през 6-ти в. върху руините на храма на Аполон Дафнеос, който бил разрушен от готите през 395. Днес е оцеляла само една от йонийските колони на древния храм. Останалите са били изпратени в Лондон от лорд Елгин.

Манастирът “Свети Лука” е построен на западните склонове на планината Еликон в област Виотия. Той е един от най-важните паметници на средновизантийското изкуство и архитектура.

Манастирът “Неа Мони” на остров Хиос е стар исторически манастир, основан през 1042 Н.е. и е световноизвестен за изключителните си художествени мозайки.

1992: Питагорио и Ирео в Самос

В Ирео, в южната част на острова се намират останките на едноименния древен храм, посветен на богинята Хера. Характерен за него е изгледът на единствената изправена колона.

Питагорио е село в югоизточната част на острова, наречено така по името на големия древногръцки философ и математик Питагор, който бил роден на острова.

1996: Вергина

Град Вергина става световноизвестен през 1977, когато гръцкият археолог Манолис Андроникос открива гробница, за която смята, че принадлежи на бащата на Александър Македонски, Филип II-ри.

1999: Микена и Тиринт

Микена и Тиринт са двата най-големи града на микейското царство и са възпети от Омир в епичните му поеми Илиада и Одисея. Микена била един от най-важните центрове в древността, а Микенското царство на практика е първата гръцка цивилизация, заместваща критско-минойската и военно доминираща около 400 г. над голяма част от южна Гърция. Господствала по земите на източното Средиземноморие, Микенската цивилизация е положила основите на класическата гръцка култура и е определила насоките на нейното развитие. Микена е открита от археолога Хайнрих Шлиман през 1866.

1999: Хора, Манастир “Свети Йоан Богослов” и Пещерата на Апокалипсиса в Патмос