Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Хората попадат в капана на собствените си исторически роли

12 Април 2011 / 12:04:22  GRReporter
3855 прочитания

КАПАНДАИ: Споделям мнението, че „общуване” е ключовата дума, било то посредством литературата и изкуствата, или от всякакъв друг вид. Свободното общуване разрушава стереотипите; ако не е единствен начин, то все пак е сигурен метод и човек трябва да го опита. Нека не забравяме, че на нас хората от двайсет и първи век ни е даден един мощен “инструмент”. Разбира се, имам предвид интернет. Така че само от нас зависи да потърсим истината, да се опитваме да прозрем неподправения образ на съседа, за да преодолеем фобиите.
    
ВЪПРОС: Като първия балкански писател-нобелист Иво Андрич, повечето от чиито романи представляват хроника на историческите събития в неговата родна Босна, вас ви занимава гръцката история и описвате живота в едно географско пространство разположено между Изтока и Запада, където в продължение на векове са се сблъсквали интереси и влияния, населено от различни национални групи изповядващи различни религии. Има ли според вас преобладаваща черта присъща на балканските литератури? Съществува ли антропологичен тип, който би могъл да бъде окачествен като Homo Balkanicus?

КАПАНДАИ: Дали съществува такъв антропологичен тип ще се произнесат антрополозите, компетентни да дадат отговор на този въпрос. От своя страна аз ще повторя онова, което вече казах и в което съм твърдо убедена, а накратко то е, че ние споделяме векове общо, бурно и понякога наистина трагично историческо минало, изучаването на което от една страна би помогнало да се вгледаме и проумеем по-добре самите себе си, а от друга според мен, би трябвало да доведе всички нас, хората на Балканите до по-проникновено взаимно разбиране така, че да възприемем по-добронамерено отношение към нашите съседи.

ВЪПРОС: Вашият роман ”За епиротите и турците” (Απειρωτάν και Τούρκων, 1990) е отличен с наградата на Обществото за християнска книжовност и с наградата на Фондацията „Уранис”  на Атинската академия (1992). Смятате ли, че това е най-добрата книга, която сте написала?

КАПАНДАИ: Наистина не мога да кажа. Гледам на моята работа като на една цялост и откривам преимущества и недостатъци във всички свои книги.

ВЪПРОС: Била сте омъжена за известния гръцки скулптор Васос Капандаис (1924-1990), това означава, че са ви свързвали и споделени духовни ценности. През 2007 музеят „Бенаки” организира голяма ретроспективна изложба с негови творби. Бихте ли казали няколко думи за творческите му търсения?

КАПАНДАИ: Васос Капандаис беше – и това не е само лично мнение на неговата съпруга „встрастен” скулптор от голяма величина. При все това ще ми позволите да не се произнасям върху творчеството му. Каталогът на ретроспективната изложба, издаден от музея „Бенаки” и издателство „Агра”, Атина (2007) би могъл да хвърли повече светлина върху неговата работа и да даде за публиката по-конкретен отговор на този въпрос.

ВЪПРОС: Вашата книга „Седем пъти пръстенът”, която се състои от седем новели, свързваща брънка между които е историята на един предаван от ръка на ръка и от поколение на поколение старинен пръстен, зареден с историческа памет от падането на Константинопол до гръцкото Въстание от 1821, е преведена на български (изд.ателство „Балкани”, София, 2005) и английски (Mc Gill University Press, Montreal, 1994). Книгата „Осем пъти пръстенът” излязла през 2008 нейно „продължение” ли е? Каква е нейната фабула, и тя ли представлява поредица от истории свързани по същия находчив начин както тези от „Седем пъти пръстенът”?

КАПАНДАИ: „Седем пъти пръстенът” най-напред излезе от изд. „Естия” през 1989. „Осем пъти пръстенът” бе издадена от „Кастаниотис” почти десет години по-късно и не е продължение на първата книга. Става дума за същата книга, но тя съдържа още една - осма - история, която се развива в нашето съвремие в Кипър, след окупирането на острова. На нея се дължи и новото заглавие на книгата.

ВЪПРОС: Последният ви роман „С изглед към живота” (Με θέα τη ζωή, 2009) бе окачествен от литературната критика като пророчески. Кризата и упадъкът на съвременните общества и на техните главни действащи лица са всекидневна реалност. Във всички ваши книги като писател малко или повече вие излагате възгледите си за събитията и заобикалящата действителност, без при все това те да са автобиографични. В друго ваше интервю казвате, че съвременното общество е осакатено от стереотипи: всички искат да са млади, красиви и богати. Хората се отказват от неповторимостта на своята личност и когато това се случи то има катастрофални последствия. Така вие различавате в него сумрака на обществото на който сме свидетели. Мислите ли, че разрухата би могла да доведе една разпадаща се социална тъкан до продуктивно възраждане?

КАПАНДАИ: Да, смятам, че това е възможно. На онези, които се занимават с история е добре известно, че само чрез войни и разтърсващи социални катаклизми общества в упадък каквито са нашите в съвременността, са имали шанс за обновление. Тази мисъл ми дава сила и ми помага да преодолея „евентуалните ужасии” на близкото бъдеще, с които всекидневно масмедиите „безплатно” ни бомбардират.

Категории: Исмини Капандаи ЛитератураДвет музи исторически романи Здравка Михайлова интервю
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus