Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Хората попадат в капана на собствените си исторически роли

12 Април 2011 / 12:04:22  GRReporter
3819 прочитания

Интервю на Здравка Михайлова
Специално за GRReporter

Исмини Капандаи е родена в Атина през 1939. Била е женена за скулптора Васос Капандаис и имат един син. От 1966 се занимава професионално с керамика. Първата й книга „Седем пъти пръстенът”, издадена през юни 1989 получава много добри отзиви от литературната критика и през следващите години е многократно преиздавана. Следват романите й „За епиротите и турците”,, „Историята на Йоли”, „Откъде вече време”, „В килийното училище” (за деца), „Флория по водите", „Солта на земята”, „Ние имаме себе", „Цинична история”. Нейни книги са превеждани на английски, сръбски, български език. Също така тя е автор на албумите „Йония (Гърците в Мала Азия)” и „Църквите в Константинопол”, публикувала е разкази в различни литературни издания, сценарист е на телевизионни документални филми.     
Според академика историк Алкис Ангелу седемте новели, от които се състои "Седем пъти пръстенът" представляват смел експеримент. Той окачествява авторката като зрял и богат талант, който се проявява образно, като често пъти следва играта на повратлива кинокамера, а литературната й творба като дръзка, „тъй като не се поколебава чрез една неравна библиография да преброди труднопроходимите и неизследвани територии на четиристотин години от най-онеправдания от трите големи, наред с античността и новата история, периоди на нашето историческо минало – този от падането на Константинопол до Малоазиатската катастрофа. Авторката споделя, че е чела в продължение на години историята на османското владичество в Гърция и е навлязла толкова дълбоко в неговата атмосфера, че се чувства в този мрачен период като в свои води. Така са написани седемте нямащи връзка помежду си новели от първата й книга „Седем пъти пръстенът”, обединени от един пръстен, който по случайност последователно се озовава в ръцете на някой от героите.
Хронологичната рамка на всяка от историите е някое от безбройните въстания на гърците срещу поробителя. Тези мигове вдъхват страхопочитание и уважение и задачата на онзи, който се опитва "да се докосне" до тях става изключително трудна. Без да си поставя за цел да представи цялостната епична картина на всеки един от тези бунтове, Капандаи се е ограничила до човешки моменти и истории от всекидневието. Без да бъде историк, онова, което интересува авторката, тъй като през нейните ученически години – както тя споделя - не е било преподавано абсолютно нищо свързано с турското робство, е да разбере как са се формирали съвременните гърци. В тези нейни търсения тя стига до извода, че по правило хората „попадат в капана„ на собствените си исторически роли.   
              
ВЪПРОС: По повод Деня на независимостта на Гърция, отбелязван на 25 март бяхте поканена от филиала на Гръцката фондация за култура в София за откриването в Народната библиотека  на изложба с гръцки издания, отличени с Държавната награда за литература. Там сте имала среща и със студенти от специалност „Новогръцка филология” в Софийския Университет „Климент Охридски”. Какви са вашите впечатления от трите дни прекарани в столицата на България, от хората, с които сте имала срещи и събитията, на които сте присъствали?
 
КАПАНДАИ: Срещата със студентите се състоя по-рано същия следобед преди откриването на изложбата. Удивена бях от факта, че в България значителен брой млади хора изучават новогръцки и говорят езика с такава лекота. Изумена съм и същевременно ми стана изключително драго от това откритие. Прекарах два часа в университета в разговор със студентите, с професор Драгомира Вълчева и д-р Георгия Кацелу, които също присъстваха на срещата.

Това бе първото ми посещение в България (надявам се, че няма да бъде последното) и то засили моето убеждение, че ние народите на Балканския полуостров, които споделяме векове общо историческо минало в известен смисъл си “принадлежим” един на друг. Вървях по улиците на София, наблюдавах минувачите наоколо и бях обзета от чувство за родство. Усещане, което се засили по-късно на откриването на изложбата, докато слушах да говорят хора като директорката на Народната библиотека Боряна Христова, директора на Гръцката фондация за култура Димитрис Румбос, известния писател Кирил Топалов и др.

ВЪПРОС: Кои основни тенденции и течения в съвременната гръцка литература бихте откроили?
 
КАПАНДАИ: Смятам, че подобаващ отговор на този въпрос би могъл да бъде даден едва от дистанцията на времето, когато литературните критици, които следят и изучават тези тенденции и характерни черти ще издадат своите ”присъди”.  

ВЪПРОС: Добре известен факт е, че процесът на консолидиране на националните държави на Балканите до голяма степен е препятствал свободното непредубедено общуване между народите от нашия регион, откроявал е на преден план в продължение на десетилетия стереотипния образ на съседа, насаждал е у всички балкански народи „фобии” един спрямо друг. Смятате ли, че общуването чрез литературата и в по-широк смисъл чрез изкуствата е в състояние да преодолее вкоренени с векове стереотипи?

Категории: Исмини Капандаи ЛитератураДвет музи исторически романи Здравка Михайлова интервю
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus