Галерия

1

Може да има партия със значително предимство, но това ще знаем с по-голяма сигурност, когато излязат първите социологически данни след избухването на протестите. Дори и някоя от партиите да имат по-сериозно предимство, самото упражняване на властта в тази ситуация става нежелано за тази партия. Главно защото практически не е възможно за една партия да излезе и да каже “Ние победихме, следователно ние ще управляваме”. Хората в момента изпитват непоносимост към всякакви партии въобще. Който и да победи на тези избори трябва да забрави идеята, че ще може да управлява сам. Властта след тези избори ще трябва да се договаря, а не да се налага.

По принцип имаме два типа демократични системи когато говорим за избори. В едната побеждават мнозинствата, в другата се прилага формула за договаряне на властта, за да може всички интереси в обществото да бъдат представлявани. В България след тези избори ми се струва, че ще трябва да се премине към втория вариант. Той на практика е много трудно приложим за страната ни, защото изисква доста усилия и договорки, което не е лесно.

Трудно е да повярваме, че едноседмичните протести, колкото и бурни да бяха са основната причина, която накара Бойко Борисов да си подаде оставката. Защото Борисов си тръгна от поста?

Оставката на Борисов беше в пълен синхрон с управленския му стил – безкрайна гъвкавост в разтоварването на политическа отговорност. Това беше запазена управленска марка на ГЕРБ. Всеки път, когато малко повече обществена енергия се акумулираше на улицата или под някаква друга форма, тутакси беше приемана от институциите, желанията бяха удовлетворявани, а управленските мнения се променяха. С други думи управляващите не налагаха воля, не показваха план, управляваха инертно.

Основното обвинение към тях беше, че са съсредоточили твърде много власт. Според мен основното обвинение към тях е, че те не използваха тази власт градивно. В началото имаха огромно обществено доверие, което така и не вложиха в изпълнението на ясни стратегически и последователни действия. Решиха да НЕ пристъпят към непопулярни мерки, а страната има нужда от много непопулярни мерки. Всеки, който се захване с прилагането на непопулярни мерки, губи доверие. Тези управляващи решиха да пазят гласуваното им доверие на всяка цена, като своеобразен депозит, от който да чакат лихва.

Дайте пример за непопулярни мерки, от които България има незабавно нужда, за да се подобри в дългосрочен период ситуацията в страната.

На първо място България има изключително незадоволително за своите граждани и неефективна от социална и икономическа гледна точка система на здравеопазване. Страната има много тежки проблеми с държавно зависими сектори, свързани със социална си политика. България има огромен проблем с маргинализирани и изолирани общности, които нямат шансове на пазара на труда и нямат възможност за личностна реализация. Съществува огромен проблем с администрацията.

Това са все сектори, в които трябваше да се предприемат болезнени мерки за тяхното оптимизиране, които водят винаги до загуба на доверие. Бойко Борисов реши да запази доверието и да отложи трудното. Като отлагаш трудното, винаги неизменно стигаш до още по-трудното. В един момент българите по повод на сметките за комунални услуги излязоха на улиците. Дни по-късно те имаха не само конкретни потребителски или социални искания, а общополитически искания, които изразяваха непоносимост към цялата политическа прослойка или към съществуващия политически модел. Борисов беше виждан като ответник на този акт, като основен виновник, като управляващ. Това го накара да предаде властта.

Отстрани погледнато това може да се разчете като едно много отговорно политическо действие, което е продиктувано от дълбок демократизъм  - “народът не ме иска, следователно аз предавам властта”. Всъщност обаче неговото действие е по-скоро управленска абдикация, защото управленският ангажимент е друг. С други думи Борисов реши да спаси каквото е останало от собствения си партиен и политически авторитет и направи един партийно правилен, но държавно некоректен ход. Не влагам оценка в това изказване. Това е чисто наблюдение на начина, по който управляваха ГЕРБ.

Какво постигна Борисов с оставката си? – хвана последния влак и запази това, което му е останало от политическия му авторитет, за да може да започне предизборна кампания. Предвижданията ми са, една немалка част от българите, въпреки бунтовете ще припознаят в Борисов отново противника на установения партиен елит. Кампанията ще бъде разделена риторично на две – всички предишни управници и Борисов. Затова няма да са малко българите, които отново ще гласуват за Борисов.

Ако трябва да се пошегуваме горчиво можем да кажем, че българите системно гласуват антисистемно. Ние по навик избираме новото, а не опитното или експертното. Българите не търсят другата алтернатива, търсят новата/неоткритата досега алтернатива. Не търсят опозицията на един отбор, а търсят следващия отбор, който да поеме играта. Така дойде и Борисов на власт. Настроенията, които преобладават в момента срещу всички партии са тези, които го качиха на власт първия път. През 2001 дойде на крилете на идеята “да разкараме всички предишни” партията на Симеон Сакскобургготски. През 2005 на резервната скамейка реда си чакаше Волен Сидеров. През 2009 бе редът на Борисов.