Галерия

1

Тези проблеми са по-скоро икономически и те не могат да се променят с процедурни решения, но е разбираемо желанието на хората, да променят политическия модел. В огромна част от исканията си, хората не разбират, че ще дадат още по-голяма власт на партиите. Например, въвеждането на една мажоритарна система на избор би могло да бетонира една двупартийност. Намаляването на избирателния праг би могло да даде възможност на всякакви не до там приятни или чисти субекти да влизат във властта. Това са едните искания. Другите са свързани с ревизия на главните монополи в страната – ток, вода, топлофикация, телекоми. Дори започна да се говори за медиен монопол в България и т.н. Това са дълбоко потребителски и социални искания, които обаче бяха надхвърлени.

Третата група искания са исканията срещу местната власт. В момента в много градове на България съществува срастване на местната власт с крупния местен бизнес, като типичен пример затова е град Варна. Голяма част от протестите ще се ориентират към искания за оставки на кметове по места. Съществуват разбира се и други групи искания, които трудно мога да систематизирам, но те варират от зов за промяна на цялата система до абсолютна конкретика по местни проблеми. Да не забравяме, че имаме четвърти случай на самозапалил се от началото на протестите.

Как обяснявате явлението, че има четири самозапалвания на български граждани в последните седмици?

По чисто морални и човешки причини ми много е неприятно, че подобни инциденти трябва да стават обект на политически анализ и не бих искал да ги обсъждам.

Разбирам, но искам да ни кажете, дали според Вас тези актове на краен протест са свързани с общата вълна на недоволство в страната или просто това е лошо съвпадение на изживяването на една лична драма по време на национално вълнение?

Вижте чувството за безизходица е общо. Във Варна случаят с Пламен Горанов – той се превърна в символ. Доколкото ми е известно той се самозапалва във Варна с един плакат. Човекът в Раднево се е самозапалил след невъзможност да изплаща задълженията си и да изхранва семейството си. Подобна мисля, че беше ситуацията и за случая със самозапалването в Търново... но е некоректно да коментираме тези неща.

Това не са съвпадения. Тяхната лична драма се развива на фона на самото състояние на страната. Актът конкретно на Пламен Горанов вероятно е носил и смисъла на политическа демонстрация. С неговото лице протестите започнаха да изграждат своя фолклор, да имат своя собствена система от ценности и от авторитети.

Доколко смятате, че това се катализира от медиите?

В началната фаза може да се каже, че този процес беше катализиран от медиите, преди всичко като анонимно политическо действие и безличие. В такъв момента безличността е знак за автентичност. В цялата тази ситуация медиите потърсиха две неща – ясни искания и ясни лидери. Там където тези две неща ги нямаше, те бяха създавани и то не само от медиите, а и от всички други типове социален и политически анализ, който включва и мен самия. Във всеки един случаен плакат можеше да се намери официално искане. Всеки с мегафон се превърна в лидер.

До каква степен гръцката криза повлия на България?

Според проучването, което проведохме преди около година голяма част от българите се притесняваха от развитие на гръцкия проблем у нас. Двата основни фактора бяха близостта на Гърция и знаковата значимост на събитията в южната ни съседка.

Гърция много често използва името на България като вариант за много лошо развитие на нещата. В България от друга страна много често можеше да се чуе “да стягаме коланите, за да не станем като в Гърция”.

Всъщност, Гърция се е превърнала в плашилото на всеки един политик, който трябва да въведе финансови ограничения и икономии. Гърция се ползва като пример за назидание, ако подобни мерки не се вземат навреме.

На ниво битови интерпретации в България се шири мнението, че стандарта на живот в Гърция не е спаднал особено много в сравнение с периода преди кризата. Мнозинството е категорично, че видимият стандарт на гърците в криза остава значително по-добър от този на българите.

Други влияния, които Гърция оказа в България е примерът за достигане на политически консенсус по време на политическа и финансова криза. Сега в Гърция действа правителство на националното спасение и това може да бъде за пример на българските партии. Не на последно място Гърция стана символ и на гражданската активност. В България твърде често могат да се чуят коментари от рода “в Гърция се борят, а ние българите прекалено много търпим”. Изключително спорно е доколко гръцкият модел е успешен, но е факт, че той много често е даван за пример.

Голяма част от хората в България, които излязоха на улицата, за да протестират бяха последвали гръцкия модел. Сега друга голяма част от същите протестиращи започват да се боят, че политическото напрежение и хаоса стигнали твърде далеч. В момента идва една по-умерена и по-скептична позиция. Хората ще започнат да се оглеждат за по-сигурни алтернативи. Патосът и желанието за бунт спадат, температурата на протестите също спада. Съвсем скоро и протестиращите и останалите в България ще се уплашат от политическата нестабилност, в която се намираме и пак ще се сетим за гръцкия пример, този път в друга светлина. Въпреки високата гражданска активност, ситуацията при средиземноморците остава опасна и не изглежда привлекателна погледната по-трезво.