Галерия

1

Въпреки че настоящето на Гърция и на България в момента може да се определи с думите “финансови затруднения” и “политическа нестабилност”, кризата в двете страни остава различна. Докато Европа се опитва да намери новото си лице с по-дълбоко икономическо, социално и политическо обединение, двете страни се опитват да се преборят с грешките на миналото си, за да може да осигурят едно по-добро бъдеще.

Политологът Първан Симеонов, който е директор в „Галъп интернешънъл” представи пред GRReporter ситуацията в България. Той говори за предизвикателствата на политическия модел на страната, анализира последните развития и даде основните щрихи на това как промените в България и в Гърция влияят на обществено-социалните настроения на двете съседки. Положителните примери от Гърция, които България може да почерпи в навечерието на извънредните парламентарни избори са свързани с достигането на политически консенсус при създаването на ново правителство тази пролет.

Как ще коментирате избора на служебното правителство?

Служебното правителство ще се разграничи от досега съществуващите политически партии, като даде едно усещане за експертност. Както знаете неговата работа е преди всичко процедурна и задачата му е да успокои духовете. Биографията на министър-председателя е по-скоро “синя” с много сериозен червен акцент, защото родовата биография на премиера е свързана с дейността на баща му в рамките на предишния режим. Това очевидно е търсене на консенсус между различните политически пространства и е избран, за да се харесва на различни слоеве от българското общество.

Второто, което очевидно е търсено е начело в правителството да бъде поставен политик с “вносно” излъчване. В България се ценят изключително високо българите, които дават вид на успели зад граница и които са изградили политическата си кариера далеч от текущата българска политика, защото участието в текущата местна политика обикновено намалява доверието в съответното лице.

Третият ефект, който е търсен с избирането на служебния премиер, бивш дипломат е, че се ползва с пълното доверие на западните партньори. Може да кажем, че той има сериозен гръб, което прави неговото политическо бъдеще да изглежда по-спокойно.

Основният възможен проблем в служебното правителство е, че не малка част от неговите членове са принадлежали на досегашния премиерски мандат. Двама от заместник-министър председателите и самият премиер са имали ръководни постове в сегашния мандат, а в същото време в едно ключово министерство, каквото е това на вътрешните работи имаме министър, който демонстрира кадрова приемственост на предишната власт.

Проблемът на това правителство се корени в това, че то може да бъде припознато като продължение на ГЕРБ и точно това е обвинението на неговите политически критици до този момент. От тук нататък тактиката на критиката на правителството на БСП и ДПС ще продължи да се базира, на това, че служебният кабинет продължава ГЕРБ във властта, а ролята на самата ГЕРБ вероятно ще бъде по-скоро ситуационна, както е обикновено за тази партия. Преди всичко очакваме от ГЕРБ да се разграничи от всички възможни негативи в управлението в този момент, за да може да разкаже приказка от типа “Докато ние бяхме на власт имаше яснота и стабилност, последваха няколко месеца на хаос и следователно ние сме единствения избор за достигане на стабилност..”. Това е стандартна политическа практика.

Вероятно затова и ГЕРБ ще се опита да се разграничи от мандата на служебния кабинет, който има нелека задача. Същото ще направят ДПС и БСП. В същото време по улицата в джобовете на българите положението остава неспокойно. С други думи имаме една тежка политическа обстановка, но тя и друга не би могла да бъде, предвид създалите се обстоятелства.

Основната задача на служебното правителство е да свика изборите през май месец. Можем ли да очакваме за два месеца то да задвижи и други въпроси от национален интерес?

Първо месеците на това правителство може да са повече от два. Нищо не ни гарантира, че политическите партии ще могат да формират управление след изборите през месец май. Нека да не забравяме, че това ще е трудна задача. Може сформирането на правителство да се забави, може въобще да не се достигне до консенсус и да се наложат повторни избори.

Да изясним, предвиждате, че ще има повторни избори, защото няма да може да се свика правителство след вота на 12 май, така ли?

В ситуацията, в която се намираме в момента, властта става нежелана и се делегитимира цялата политическа прослойка. Каквото и правителство да се състави, то ще стартира с много ниско ниво на обществено доверие. Освен това в условията на политическа непримиримост, каквато съществува в България ще бъде много трудно доскорошните политически опоненти да седнат заедно. Очакваме да се потърси някаква формула на правителство на националното спасение или някаква друга програмна, експертна формула на широката подкрепа. Това води до две неща. Едното е, че няма да има ясно изразена отговорност кой управлява, което много дразни хората във възпалената политическа ситуация. Другото е, че подобни правителства изискват определени политически сделки, което също не се приема добре.

Затова казвам, че сформирането на следващото правителство ще бъде трудно и имаме реални опасения, че може и да не се осъществи от първия път.

Според вас на идните избори в България няма да се отличи партия със сериозно предимство?